Публикувано от mcmitashki на 30 октомври, 2008
На 30. 10. 1960 в Буенос Айрес Аржентина се ражда Дон Диего(Диего Армандо Марадона)!
Футболната му кариера започва когато той е на 10 години в детският отбор на Аржентинос Хуниорс.
Марадона прави дебюта си в мъжкия отбор на на 20 октомври, 1976 год. а на 22 февруари, 1981 изиграва първия си официален мач за Бока Хуниорс!
През 1982 сегашния наставник на Аржентинския национален отбор заминава за испанския футболен гранд Барселона с който изиграва 58 мача и отбелязва 38 попадения.
За националния отбор на Аржентина Марадона има 91 мача и 34 гола, като за връх в кариерата му се смята 1986 год. когато Марадона извежда Аржентина до световната купа в Мексико побеждавайки на финала Германия с 3: 2!
Не са един и два са примерите в които гениални спортисти се провалят като треньори в последствие и дано Диего да е изключение! Нека всички на днешния ден му пожелаем много здраве и успехи а за това, как ще се справи времето ще покаже!
Публикувано в Браво, Парченце торта | 1 Коментар »
Публикувано от mcmitashki на 30 октомври, 2008
Сутрин всички на колата, децата на градината, жената на работа и Аз поемам:
Около час на бюрото пред компютъра, Оперативка (ако има такава);
На сутринта всичко се повтаря понякога и през Събота и Неделя и така 8 години!
В резултат на всичко по-горе 2007 год. Тегло 105 кг, (при положение, че до 25 год. не съм надхвърлял 75 кг.) високо кръвно налягане, кр. захар 18, холестерол 8, световъртежи, лесна умора, запъхтяване при не големи усилия! В болницата доктора поклаща глава и цъка с уста – една шепа хапчете и нищо – по-лошо става!
Всичко започна през Септември 2007 год. след срещата ми с Весо! Не го бях виждал 10 или 11 год. Живее в ЮАР и е приел „Кришна съзнанието” за начин на живот и признавам си изненадата ми беше голяма.
Изглеждаше така, както когато го бях видял за последно в средата на 90-те на миналия век и не можех да повярвам, промяната у него е някак странна! Говори бавно, постоянно е усмихнат, учудващо за човека от онези години спокойствие!
Прекарах с този човек не-повече от три часа и на следващия ден………..край вземам се в раце!
Два три пъти в седмицата до „Халката” от паркинга където оставям колата до там 20 мин. Умерено темпо – сега вече 15 мин с бягане където трасето позволява!
Един ден седмично до Карандила пеша (през Халката) 1ч. 15 мин. Равномерно темпо!
Два три пъти в седмицата Фитнес. През останалото време 18 до 50 км. каране на велосипед в балкана разбира се.
За сметка на нововъведените през последните 14 месеца физически занимания и вегетарианската диета отпаднаха другите екстри като алкохол, цигари, тестени изделия и късното оставане на работното място (гледам да не оставам по-късно от 18 часа)!
Сега: Тегло 79 кг, нормално кръвно налягане, кр. захар 5,6, холестерол 4! Чувствам се така, както на 25 год. и все едно цял живот съм живял по този начин……. продължавам да недоумявам защо ли наистина не е било така.
Публикувано в Здравословно, Приятели | 13 Коментара »
Публикувано от mcmitashki на 28 октомври, 2008
Роден на днешната дата преди 45 год. в семейство на бояджия Ерос Лучиано Валтер Рамацоти е виновника за не малко запалени любовни пожар
Дали заради италианската кръв във вените си или заради наследените от баща си рисувални умения 
Ерос Рамацоти рисува любовта по неподражаем начин в песните си!
Макар и парадоксално човекът вдъхновил толкова много хора да разкриват чувствата си самия той не попада сред рекордьорите по продължителност на любовните връзки! Бракът му с Мишел Хунцикер от която е дъщеря му Аурора продължава едва 6 години! С пожелание за много красиви неща и да срещне истинската любов в живота Честит рожден ден Ерос и още много от прекрасната музика която твориш за всичките ти почитатели в България!
Публикувано в Музика, Парченце торта | Leave a Comment »
Публикувано от mcmitashki на 27 октомври, 2008
„Всеки ден Аз се раждам отново, всеки ден отново проглеждам, проговарям прохождам отново и отново започва денят”!
Не веднъж тези думи от една песен на рок-група „Фактор” са ме карали да продължавам с начинанията си и да поемам по нови маршрути и нови предизвикателства!
Скромните ми умения относно компютърните технологии и редовните оправдания от рода на НЯМАМ ВРЕМЕ отлагаха подобно начинание като Блогърството но така или иначе щеше да се случи. По добре късно отколкото по-късно! Толкова неща имам да споделя, да изкрещя, да изпея пък и да „излъжа”J
И ЕТО МЕ ТУК В ОПИТ ДА РАЗПЕРЯ КРИЛА!
В Понеделник, След Димитровден ПРАЗНИКА НА РОДНИЯ МИ ГРАД,
(Организацията относно тържествата по случая беше перфектна – Браво на Кмета Лечков) и ден след гостуването15 год. по-късно на ФК Левски в нашия град!
Да сте живи и здрави всички с това бойно име, както и семействата ви и всички ваши приятели и любими хора!
Чувствам се някак странно, като все едно съм започнал да посещавам нов курс, да изучавам нов предмет или език….
Това малко като детската ми стая пространство не знам дали ще се превърне в място където за малко да се скрия или напротив начин да събличам малко по малко своята обвивка, но както и да е съм сигурен в едно, че ще бъде един от начините да бъда по-близо до света, до себе си и надявам се до голяма част от моите приятели – все пак и Аз а сигурен съм и повечето хора през по-голямата част от съзнателния си живот доста, често си повтарят мисълта че, „Все още не съм видял онова, което търся”!
И така……..да ми е честито!
Публикувано в Бит | Leave a Comment »
Публикувано от mcmitashki на 26 октомври, 2008
Duran Duran
Свят обикновен
Влез от дъждовен четвъртък
Право на пътя с дърветата
Чух каквото внимателно казваш
Но под прожектори
Ти Ви и радио съм завъртян
И твоят призрак беше там
Какво се случва тук все пак
Че лудост е, ще каже някой
Животът, дето бе познат
Изчезна нейде в мрака
Но вчерашния ден не ще оплаквам
Това е свят обикновен
И някак си ще се оправя
И в своя път определен
През тоя свят обикновен
Ще уча и ще оцелявам
И страст или пък съвпадение
Веднъж пришпори те да кажеш
“Нас гордостта ни раздели”
Добре, днес гордостта изчезнала е
И през прозорец, и през покрив
Тя се изпари
И вакуум сърдечен наследихме
Какво се случва тук все пак
Че лудост е, ще каже някой
Приятелю, ти най-желан и драг
Къде изчезваш в мрака
Но вчерашния ден не ще оплаквам
Това е свят обикновен
И някак си ще се оправя
И в своя път определен
През тоя свят обикновен
Ще уча и ще оцелявам
А книгите по моя път
Свидетелстват за алчност и страдание
И тук си днес, забравен утре
От новините май на сянка си
За бран божествена и нужди
Във бъбрене не сме си чужди
Но вчерашния ден не ще оплаквам
Това е свят обикновен
И някак си ще се оправя
И в своя път определен
През тоя свят обикновен
Ще уча и ще оцелявам
Публикувано в Музика | Leave a Comment »
