Моята плочка в „Доминото” е и един вид част от моя профил така да се каже. И като сте почнали да нижете звено след звено да взема да закача и аз моето. Няма начин да избегна дубъл в някой от компонентите на играта ама……..Какво да се прави нали седим на една маса във Вавилонската кула- така ще е
Правят ме щастлив:
Не онези, които ми бършат сълзите а които не ме карат да плача или онези които го правят но да е от смях и радост;
Това, че живея в България, Сливен, сред Вас;
Музиката – единствено тя никога не може да ме предаде;
Любимия отбор – много дълга тема (шампанско и сълзи );
Имам си тефтер за стихове с писалка,
Гребен, четка, тоалетка с огледало;
слушкам като куче да ми хвърлят залък,
обувки закрепени с ластик,
две подути китки, сини длани,
телевизор със фантастика на двадесет програми.
Но всичко е само фантазия, Стената – висока измазана
в желязна прегръдка те обхваща
и червеи ума ти изяждат…
Ако все още нямате духовен водач като мен изберете си; Ако все още не сте решили на кого искате да приличате като пораснете или ако се чудите чий портрет да закачите на стената в кабинета си – прилагам примерен списък с хората, които бдят над вас и се грижат за вашата сигурност, от който можете да си изберете!
Валентин Стоянов (агент Филип),
Александър Авджиев (агент Павел),
Димитри Иванов (агент Стефан),
настоящият зам.-министър на културата Иван Токаджиев (агент Колев),
бившият зам.-министър на културата Иван Гранитски (агент Огнян), Иван Гарелов (псевдоним „Талев“),
Кеворк Кеворкян (агент Димитър), председателят на СБЖ Милен Вълков – щатен служител на РУМНО, режисьорът Нидал Алгафари (агент Наско),
Николай Конакчиев (агент Благовест),
Огнян Сапарев (осведомител Мартин),
Хачо Бояджиев (агент Кръстю),
Явор Цаков (агент Александър),
Пенчо Ковачев (агент Максим) и др.
Ако познавате някой по-личен момък или пък мома, като горе споменатите споделете.
Родният ми дом преди близо 38 години се намира в Сливен в двора на помпената станция пред завод „8-ми Март” (по-късно чорапена фабрика „Тони“ на мястото на която, след като я събориха се твърди, че ще се строи модерен търговски център)и в близост до фабриката за детски играчки „Сините камъни”. Та тогава имах за съседче едно малко и сладко момиченце Ачето (Сигурно е станала страхотна мацка) ,което когато попитах каква иска да стане като порасне учудена от нелепия ми въпрос ми отговори красноречиво ми Лили Иванова бе ши стана !
Ако сега съм на онази възраст на която бях и тогава и някой зададе този въпрос на мен със сигурност щях да отговоря ми къту Здравко Здравков искам!
Защо ли? Защото Здравко Здравков е от най-земните хора, които се срещат напоследък! Има биография, която спокойно може да се представи под формата на четиво в три тома! Екстремният му начин на живот далеч не започва в Сървайвър Здравко си пада по екстремните изживявания още от ранна възраст – спортните мотоциклети – пазя негови снимки на мотор още от ранният му период в Левски! В Survivor за него най-тежкото изпитание е раздялата с близките – Съпругата му Ирена и тримата им сина – 17-годишния Иван и 10-годишните близнаци Йоан и Павел.
В богатата спортна кариера на Бившия национален вратар дългите раздели не са една и две!
Много време съм бил далеч от семейството и разбира се няма нищо по-ценно за мен от това да бъда до на-близките си хора! сега ми е приятно да сме заедно. Искам да науча децата си да бъдат честни, почтени и да обичат. Въпреки че това в наши дни е много трудно. Не се опитвам да им налагам какво трябва да вършат. Нека слушат сърцето си. Те имат добрината, която аз нося към хората, и се гордея, че са мои синове. Надявам се, че и те се гордеят, че са ми деца.“
Чудесно семейство сме – казва Здравко по такъв начин, че предизвиква искрено доверие, може би защото не парадира с нищо. – Обичаме се, приятели сме и в дома ни цари хармония. Доволен съм, че момчетата ми също ме подкрепиха за участието ми в Survivor.“
Баткото и единият близнак имат афинитет към футбола, без баща им да настоява да се занимават със спорт, а другият близнак се увлича по танците. „Животът ни е разпределен между стадионите и залата за танци – смее се Здравко и в гласа му проличава колко много се радва, че вече има време да се занимава с момчетата си.
След като 20 години страстта на Здравко бил футболът, сега той се стреми към други неща. Благодарен е, че спортът му се е отплатил за отдадеността, времето и усилията и сега има финансовата възможност да се наслаждава на живота. Иска да се научи да кара сноуборд, да лети със самолет. Дори изкарал бърз курс по сомелиерство и желае да научи още неща за виното. Обогатява познанията си по английски и се е амбицирал да научи италиански, защото обожава страната и всичко в нея. Обича да чете и се интересува от психология. „Аз съм човек, който с цялото си сърце се отдава на нещата, които прави“ – твърди спортистът. Една от страстите му е музиката и даже се е записал на уроци по китара. „Ако има хора, на които да завиждам, това са музикантите, защото могат да изразят всичко, което усещат, с музиката“, искрен е оцеляващият Здравко.
Днес Здравко заключава: „На света има толкова много неща и човек може да планира каквото си пожелае. Преди си мислех, че футболът е всичко, че целият свят е топката и видиш ли – няма други възможност човек да прави каквото и да било. През това време съпругата ми ме подкрепяше и се грижеше за мен и децата, прави го и сега, като се старае да ни е уютно и приятно вкъщи. Днес съм отворен към новите неща, имам още много какво да науча. Държа в бъдеще да бъда независим – каквото и да правя.“
За бъдещето звездния вратар е оптимист, защото никога не губи вярва в доброто!
Този материал достига до вас и благодарение на списание „Розали“!
„Демокрацията е най-висшата форма на управление, защото се основава на уважението към човека като разумно същество.“ Това са думи на Джон Кенеди (JFK) 35-ят президент на САЩ убит в Далас на 22 Ноември 1963 год. Джон Фицджералд Кенеди е роден на 29 май 1917 год. и до този момент е най-младият президент в историята на Съединените Американски Щати – избран е едва на 43 години на тази пост. Завършил е икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. По-късно – през 1945 г. се занимава с журналистика. В годините между 1947 и 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 до 1961 г. е сенатор. През 1960 г. той побеждава на изборите кандидата на Републиканската партия Р. Никсън. На 20 януари 1961 г. встъпва в длъжност президент на САЩ. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът на Кенеди подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ.
С неговото управление се свързват и провалът при Залива на прасетата, Кубинската ракетна криза, изграждането на Берлинската стена, началото на съветско-американската надпревара в Космоса, Виетнамската война и движението за гражданските права. „Нека никога не преговаряме от страх, но нека никога не се страхуваме да преговаряме.“
„Толерантността не означава липса на вярност към личните убеждения. Тя по-скоро заклеймява подтискането на убежденията на другите.“
Покушението е повратен момент и за историята на САЩ. И до ден днешен остава загадка отговора на въпроса кой точно стои зад неговото убийство. Погребан е в Арлингтънското национално гробище.