При планирането в прекалено дългосрочен план най-сигурното единствено е смъртта!
Джон Мейнард Кейнс
Пустата му криза къса нервите на 90% от земните жители, дори на по-голямата част от толкова добре живеещите в последните 5 – 6 години Българи! Само нашите управници дето много много не се косят! Ама то „ситият на гладния не вярва!” Все пак има и добра новина. Каква по-добра възможност да се увеличи броят на „Милионерите”!? А кой е най-лесния начин да стане човек милионер – ами като е бил милиардер 
!
Когато Роналд Рейгън (Бойко Борисов) победил президента Картър (Станишев) в изборите през 1980 (2009) г., той духовито дефинира някой икономически термини: Рецесия има, когато съседът ви си изгуби работата. Депресия – когато вие си загубите работата. Оживление – когато Джими Картър (Тройната коалиция) си загуби работата !
Към историята по-долу ме подтикна много уважавания от мен Тод Бухолц в книгата си „Живи идеи от мъртви икономисти” и едно есе за Карл Маркс.
Управляващата класа винаги е изправена пред заплаха, когато земята, трудът, капиталът или технологиите претърпяват някаква промяна. Господстващите могат да се сгромолясат от върха на картонената пирамида, както си крещят „вечните истини” на своите философии. Историята рано или късно ни обръща гръб и този който е държал царския скиптър, може един ден да бъде обезглавен!
Тук една приказка би се оказала съвсем на място.
Имало едно време един лорд. Един ден бързи вестоносци предупредили добродетелния феодал, че приближава голямо наводнение. Лордът изтичал в катедралата и започнал да се моли на Бога за спасение. Когато водата достигнала до стълбите на катедралата, негов слуга с малка лодка догребал до тях и помолил лорда да се качи на лодката. „Не, благодаря. Аз вярвам в Бог и справедливостта. Бог ще ме спаси.”
Тъй като водата продължила да приижда, лордът се качил при камбаните. Този път към него се приближила моторница. Вълните силно се блъскали в стените на кулата, а каращия моторницата викнал: „Идвам да те спася. Скачай в лодката!”
Благородният лорд отново отговорил: „Не се безпокой. Аз вярвам в Бог. Той ще ме спаси. Не се нуждая от шумни машини за това.”
Накрая водата погълнала катедралата. Лордът се държал за върха на най-високата кула, а тялото му било разкъсвано от вълните. Тогава над главата му прелетял хеликоптер. Пилотът му извикал: „Хвани се за стълбата, много те моля мой скъпи лорде!”
И лордът отново отговорил: „Не се тревожи. Вярвам в бог. Той ще ме спаси.” Минута по-късно водата се надигнала още повече и лорда се удавил.
На небето (той бил въпреки всичко добър лорд) той се изправил пред Бог.
„Мой Боже – казал той, – аз вярвах в теб през целия си живот. Следвах всеки съвет и заповед, която твоят проповедник ми казваше. Когато другите се усъмниха в теб и се обърнаха към машините, аз вярвах, че ти ще ме спасиш. Но ти ме остави да се удавя….”
„Глупак! – прекъснал го Бог. – Кой мислиш ти изпрати обикновената лодка, моторницата и хеликоптера!”
Поуката от тази притча е, че който не следва потока на историческия материализъм, се дави в него и че непознаването и подценяването на облечените и съшити с бели конци понякога диагнози води до хронифициране на неудачните резултати!
