Дали защото е първото нещо, което се вижда, като погледна през прозорците на апартамента или защото притегателната и сила, е толкова голяма но Планината е нещото, което след необятната морска шир ме зарежда с такава енергия, че сигурно ако някога някой ме помоли да му помогна да я преместим ще запретна ръкави без много да му мисля 
! Вече повече от година от как под влиянието на известна група „баир бабаити” я обикалям и ръчкам и не спирам да се удивлявам на напредъка и постиженията си при положение, че третия етаж без асансиор преди година ми се струваше Еверест а тридесет и кусур години дори не я бях забелязал дори в най-ясното и слънчево време! За наличието и над моя град чувах от този и онзи ако случайно станеше случайно дума. Падащите температури и вдигащия се адреналин на моите авери от „сините камъни” провокираха зачестилите посещения и преживени приключения из този природен феномен „Карандила!” Вече писах накратко за прощапулника си в тази материя, но това, на което днес подложих туристическата си особа никога не съм вярвал, че е възможно! Чудната гледка, щипещия вече като го вдишваш въздух, тишината, спокойствието и предизвикателството от това да я покориш не ми даваха мира.
„баир бабаити“ – Наскича, Аз и Гошо
Четвъртък – раничка, три тениски и едно яке, енергийна напитка и…..
Съседа Ицо по-нетърпелив от мен дори в този ден тръгна 30-ина мин. напред към Мочурите. 
Срещнахме се до пещерата – скривалище на Съби Димитров, 20 мин до Мочурите по една снимка и към Белите Кайнаци.
Предупредихаме какво да очаквам от тази отсечка ама…..! Все пак си струва поне заради удоволствието да се похвалиш, че си го направил! Презареждане с изворна вода и през Голяма Чаталка към Хисарлъка, което е почти до вкъщи! Заканата да спя през целия следващ ден няма да изпълня но преди третото посещения при масажист не тръгвам никъде!
Планината е зад гърба ми но само докато не изляза на терасата – затова сигурно и за масажите ще излъжа, но как да устоиш? Още повече, че варианта планината до дойде при мене е малко вероятен! За това преди да ме е налегнала есенната меланхолия най-вероятно в Неделя……..пак…атака
