Посвещавам този материал на Константин, Умберто и Мила!
Някъде под небето на грешната Земя
живеел народ обречен на живот без светлина.
Слепи им били очите, вечна била нощта,
черни били ръцете на сляпата съдба.
Дълго така живели в мрак и тъмнина,
свои богове създали – идоли на скръбта.
Но станало нещо странно в техния тъмен свят -
родил се човекът-чудо, прогледнал за първи път.
Бликнала стръвна завист в обречените души, те черни пръсти сплели в своите коси.
Очите му отнели и до края на своя живот осъден бил да страда от слепия народ.
С вериги окован завинаги, затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам със своята вина.
Прекрачил прага да се върне към един нормален и пълноценен живот Big Brother 4 наистина бе един голям жокер за Константин! Факта, че с поведението си при престоя (за мен можеше и трябваше да остане до финала 
демонстрира желание да покаже на съквартирантите си и обществото на вън, че е прогледнал, надигнал се и преоткрил истинския смисъл, от това да бъдеш полезен, както на себе си така и на хората. Именно поведението на Коцето го изкара от играта. Беше забавен и весел, беше откровен и открит, беше шоумен! Беше истински и непринуден но фатално наивен! Сигурно е обаче едно – в къщата Константин хранеше „добрия вълк” и това не го спаси! Пожелавам на този човек всичката сила, която ще му е необходима да продължи този бяг и „Полета си” към доброто, защото какъвто и да е бил Коцето преди – сега е това, което нито един от участниците в къщата и повечето от хората навън не могат да бъдат! „Преследвай целта си и ще сбъднеш мечтите си” Коце, защото не са малко хората като мен, които ще ти стискат палци за това!
