Константин от „Big brother 4″ Самотния бегач на дълго разстояние!

Посвещавам този материал на Константин, Умберто и Мила!

Попаднали в Земя на Слепци!

Някъде под небето на грешната Земя живеел народ обречен на живот без светлина.
Слепи им били очите, вечна била нощта,
черни били ръцете на сляпата съдба.
Дълго така живели в мрак и тъмнина,
свои богове създали – идоли на скръбта.
Но станало нещо странно в техния тъмен свят -
родил се човекът-чудо, прогледнал за първи път.
Бликнала стръвна завист в обречените души, те черни пръсти сплели в своите коси.

Очите му отнели и до края на своя живот осъден бил да страда от слепия народ.
С вериги окован завинаги, затуй, че бе видял деня.
На хиляди слепци не можеше да бъде крал
и в нощта остана сам със своята вина.

Прекрачил прага да се върне към един нормален и пълноценен живот Big Brother 4 наистина бе един голям жокер за Константин! Факта, че с поведението си при престоя (за мен можеше и трябваше да остане до финала демонстрира желание да покаже на съквартирантите си и обществото на вън, че е прогледнал, надигнал се и преоткрил истинския смисъл, от това да бъдеш полезен, както на себе си така и на хората. Именно поведението на Коцето го изкара от играта. Беше забавен и весел, беше откровен и открит, беше шоумен! Беше истински и непринуден но фатално наивен! Сигурно е обаче едно – в къщата Константин хранеше „добрия вълк” и това не го спаси! Пожелавам на този човек всичката сила, която ще му е необходима да продължи този бяг и „Полета си” към доброто, защото какъвто и да е бил Коцето преди – сега е това, което нито един от участниците в къщата и повечето от хората навън не могат да бъдат! „Преследвай целта си и ще сбъднеш мечтите си” Коце, защото не са малко хората като мен, които ще ти стискат палци за това!