Първо ще асфалтираме улиците после ще оправим осветлението!
Първо ще сменим дограмата после ще поръчаме нови мебели!
Сега започваме с обиколки на стадиона, след това е играта с топка!
Първо ще извадим крана после ще съборим болницата?!
Всички примери по-горе са от дейности с тъждествени операции. Независимо от последователността, целите и ефекта, към който са отправени са ясни: По-комфортно и без аварийно шофиране; по-добри условия за работа; по-добра спортна форма или инфраструктура.
Планирането обаче, разглеждането и поставянето на приоритетите в определен ред винаги е било проблем и повод за забавянето и неизпълнението на иначе важни и необходими мероприятия и дейности!
От къде да започнем и колко пъти започваме едно и също нещо понякога години наред! Например да си „оправим” Държавата! Колко пъти след 1989 година определени хора (около 1000 човека за последните двадесет години) ЗАПОЧВАТ това упражнение и ефекта все още не е този, за който става въпрос в началото на самото упражнение? Къде е проблема? Колко пъти националния ни отбор по футбол започва да подобрява представянето си климата в отбора и най интересното всеки поема „своята отговорност” за лошият резултат – мене кво ме топли това!?
Примери сигурно могат да се цитират безброй но ясна ли е диагнозата на това заболяване – „пак и пак и пак”? Най-често срещания отговор обаче е „Има по-важни неща”! За тебе да ама за мене не! Ти имащ нужда от велосипедна алея Аз пък от детска градина – тогава? Има ли някой идея, колко дена можем да спорим, кое е по-важно и как в крайна сметка ще се вземе прагматичното решение? Ако средствата, които ще се изразходят за някъква дейност са предварително заложени за нея в минал период лошо няма, но ако ще трябва да решим на момента, за кое от двете (понякога и много повече неща наведнъж) да ги похарчим тогава става забавно!
Как да се отстоява една позиция и как да се защитава една теза можете да споделите с коментар към по-горе прочетеното 
А продължение по темата определено следва!
