Родният ми дом преди близо 38 години се намира в Сливен в двора на помпената станция пред завод „8-ми Март” (по-късно чорапена фабрика „Тони“ на мястото на която, след като я събориха се твърди, че ще се строи модерен търговски център)и в близост до фабриката за детски играчки „Сините камъни”. Та тогава имах за съседче едно малко и сладко момиченце Ачето (Сигурно е станала страхотна мацка) ,което когато попитах каква иска да стане като порасне учудена от нелепия ми въпрос ми отговори красноречиво ми Лили Иванова бе ши стана !
Ако сега съм на онази възраст на която бях и тогава и някой зададе този въпрос на мен със сигурност щях да отговоря ми къту Здравко Здравков искам!
Защо ли? Защото Здравко Здравков е от най-земните хора, които се срещат напоследък! Има биография, която спокойно може да се представи под формата на четиво в три тома!
Екстремният му начин на живот далеч не започва в Сървайвър Здравко си пада по екстремните изживявания още от ранна възраст – спортните мотоциклети – пазя негови снимки на мотор още от ранният му период в Левски! В Survivor за него най-тежкото изпитание е раздялата с близките – Съпругата му Ирена и тримата им сина – 17-годишния Иван и 10-годишните близнаци Йоан и Павел.
В богатата спортна кариера на Бившия национален вратар дългите раздели не са една и две!
Много време съм бил далеч от семейството и разбира се няма нищо по-ценно за мен от това да бъда до на-близките си хора! сега ми е приятно да сме заедно. Искам да науча децата си да бъдат честни, почтени и да обичат. Въпреки че това в наши дни е много трудно. Не се опитвам да им налагам какво трябва да вършат. Нека слушат сърцето си. Те имат добрината, която аз нося към хората, и се гордея, че са мои синове. Надявам се, че и те се гордеят, че са ми деца.“
Чудесно семейство сме – казва Здравко по такъв начин, че предизвиква искрено доверие, може би защото не парадира с нищо. – Обичаме се, приятели сме и в дома ни цари хармония. Доволен съм, че момчетата ми също ме подкрепиха за участието ми в Survivor.“
Баткото и единият близнак имат афинитет към футбола, без баща им да настоява да се занимават със спорт, а другият близнак се увлича по танците. „Животът ни е разпределен между стадионите и залата за танци – смее се Здравко и в гласа му проличава колко много се радва, че вече има време да се занимава с момчетата си.
След като 20 години страстта на Здравко бил футболът, сега той се стреми към други неща. Благодарен е, че спортът му се е отплатил за отдадеността, времето и усилията и сега има финансовата възможност да се наслаждава на живота. Иска да се научи да кара сноуборд, да лети със самолет. Дори изкарал бърз курс по сомелиерство и желае да научи още неща за виното. Обогатява познанията си по английски и се е амбицирал да научи италиански, защото обожава страната и всичко в нея. Обича да чете и се интересува от психология. „Аз съм човек, който с цялото си сърце се отдава на нещата, които прави“ – твърди спортистът. Една от страстите му е музиката и даже се е записал на уроци по китара. „Ако има хора, на които да завиждам, това са музикантите, защото могат да изразят всичко, което усещат, с музиката“, искрен е оцеляващият Здравко.
Днес Здравко заключава: „На света има толкова много неща и човек може да планира каквото си пожелае. Преди си мислех, че футболът е всичко, че целият свят е топката и видиш ли – няма други възможност човек да прави каквото и да било. През това време съпругата ми ме подкрепяше и се грижеше за мен и децата, прави го и сега, като се старае да ни е уютно и приятно вкъщи. Днес съм отворен към новите неща, имам още много какво да науча. Държа в бъдеще да бъда независим – каквото и да правя.“
За бъдещето звездния вратар е оптимист, защото никога не губи вярва в доброто!
Този материал достига до вас и благодарение на списание „Розали“!
