Успех през 2009 на всички приятели – и на неприятелите естествено :-)

Живот и здраве, много любов весели мигове, збъднати желания и колкото повече толкова повече (пари задължително – ако не краднете, да ви се паднат ако не – да си ги изкарате пък какво толкова )!

Пак и пак и пак и ……

Коледа е весел ден подаръци за теб и мен.

Игри и песни с всяка изненада.

С къкво заслужили са малките деца – подобен вид награда?!

12-годишният Марио Филипов от село Сатовча стана жертва на пиян военен, който го уби в центъра на селото със собствения си “Фолксваген Голф”.
Сержантът летял със скорост над 120 км/ч в платното за насрещно движение по централната улица на селото. Марио почина на път за болницата “Иван Скендеров” в Гоце Делчев, а пияният Георги Терзиев, който е едва на 28 години, е задържан и предаден на Военна прокуратура.
Той е кадрови военнослужещ в софийско поделение. Терзиев е семеен, в Сатовча е известен като скандална личност, особено след употреба на алкохол. Местното население е потресено и хората коментират, че карането след употреба на алкохол в района е станало мода. Местните полицаи не искат да имат “главоболия” и не спират нарушителите, а след полунощ, когато им свършва смяната, започва истинският хаос по пътищата!

Нямам думи – сили нямам даже съболезнования на близките му да изкажа….

Николай Мартинов ги размаза!!!

ПОХОДЪТ
Сам тази нощ пред звездния безкрай.
Сам беше той увит със скъсан плащ.
Всеки друг би спрял, всеки, аз знам.
Всички други спят знам, че съм сам.
Всеки друг би спрял в своят Рай.
Кой ли би вървял докрая сам извън своя сън?

Мрак студ и прах пред звездната врата,
за първи път сега и той изпита страх.
мойте войни спят, сам съм сред тях.
Всеки друг би спрял в земният Рай,
само аз не спрях. Стигнах до край.
Пътят свърши сякаш бе отрязан с нож моят сън.

Старият жрец бе прав кой път винаги води до тук.
В чий сън светът е облян в кръв.
По кой път аз стигнах до тук.
Цял живот водех войни,
за да достигна ръба на света.
Смърт, страх, пепел и грях
напомнят за мойта вина.

И нали ти жрецо мъдър в светлия храм Ериду.
О, ти предрече, че всеки сън има край.

Той бе повярвал на една древна карта
и цял живот бе водил войни, за да достигне
края на света. Далеч зад него бяха останали
Суза, Вавилон, Маган, Инд, Геон, Ефрат.

Той стоеше на ръба на света,
изморен, остарял, загърнат със скъсаното
наметало. Зад него в боен ред се строяваха
стотниците, войниците, бойните слонове,
конете, колесниците. А той стоеше на света
и гледаше в звездния хаос.
Накрая вдигна меча и викна: “Напред.”

Цял живот водим войни,
за да достигнем ръба на света.
Всяка нощ от страх се потим,
за да не паднем от там.

Сега кой ще ни каже,
има ли пътят ни край?
Кой ще ни каже,
ще стигнем ли ние до край?
Ти жрецо мъдър в светлия храм на деня.
О, ти предрече, че всеки сън има край…

 

Ритуално убийство – само така мога да нарека онова което Николай Мартинов (Моят фаворит от първия ден – особено след напускането на Здравко) направи с 90-те процента вот и цялостното си представяне в третия сезон на Сървайвър България! Все пак хората отсъдиха, все пак достойната част от журито отреди – да бъдеш ти Николай! Един от малкото примери в последно време за това, че все пак в нашата страна справедливостта все още е добродетел!

ЧЕСТИТО НИКОЛАЙ!!!

Виж още:

Идвам с мир…

От другата страна на…..

Дума…

Внимавай какво говориш! Внимавай какво си пожелаваш!
Може да ти повярват пък може и да ти се збъдне!
Внимавай какво вършиш – да не вземеш да забогатееш!
Защото може пък и да те хванат после….

Тази думичка кажи и ще се освободиш.
Тази думичка кажи
като мене ти бъди.
Тази дума – благослов, чувал ли си я : любов.
Така е – сияе, Тя е думата любов.
В началото трудно бе да разбера,
но днес вече знам, че е много добра.

Терапия – Медикамент 1

Терапията (от гр. θεραπεία – „лечение“) е медицинска наука, която изучава методите и средствата за прекратяване на болестния процес и възстановяване на нормалното състояние на организма.

От както ги опотребявам “по рецепта” от около 20 години независимо от дозата ми действат адски добре – могат да се приемат дори без капка вода!

Хубавото е, че няма опасност от предозиране – в големи количества са още по-ефикасни! С тях и колата ми вози по-гладко, разстоянията се минават по-бързо, света като цяло ми изглежда по-симпатичен и изобщо….. абе готино ми е с тях и това е!

Димитрина Равалиева и тези редове…..

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта?

Ти виждал ли си как се бори диво за лъч едничък, капка светлина,
как в синьото потъва и изстива последната искрица топлина,
крилата как прощават се с простора с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро като след първа истинска любов?

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя,
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента…..

Преди повече от 20 години написах музика по тези редове написани от Димитрина Равалиева (тогава в ІХ кл., АЕГ – Бургас)! Преди 20 години тези редове промениха изцяло отношението ми към собственото ми ежедневие и отклониха погледа ми в посока на действителността! Тези редове ме събудиха, амбицираха, мотивираха, направиха ме по-добър – за мен те означават много! След тези редове сякаш пораснах изведнъж…..
Димитрина Равалиева е родена на 19.11.1969 г. в с. Подвис, обл. Бургаска. Завършила е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и английска филология в ШУ “Епископ Константин Преславски”. Работи като учителка по английски език. Автор е на книгите “Дългото тире на хоризонта”, “Пробойни в паметта” и “Свръхбагаж:носталгия”.

Асоциации на 8-ми Декември

Тази дата е знакова в живота ми! Една от най-любимите ми в календара! На днешния ден си спомням винаги за Джон Ленън - убит от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят.

Звездата на бийтълсите хвърля в истерична скръб цяло поколение последователи, чиято единствена цел е мирът на планетата.

Името на Ленън е свързано колкото с музиката, толкова и с глобалната кауза за мир на планетата.

Dimo hat Geburtstag!

Mitko, Vania, Nikola und Milenka gratulieren Dimo! Herzliche Gluckwunsche zum Geburtstag Dimo

Роден е племенникът ми Димо! Датата на раждането му преди 19 год. избрах Аз !!! Честито Диме!

Отскачам до Свищов – Третият ми роден дом   – След Сливен и Несебър!

Едно ми чедо Никола!

Няма тъжни празници! Кръстих го НИКОЛА на Баща си а жена ми си гурно на нейния Баща – и той НИКОЛА !

И двамата ни напуснаха тази година – за 12 дни и двамата ! Дано където са сега са по силни от всякога, защото на тази земя бяха наистина силни мъже!

Винаги съм харесвал това име и никога не съм се и съмнявал в него! За първи път празника няма да е 3 в 1 но Аз не съм тъжен а напротив! Това, което оставиха тези мъже след себе си ме кара да се усмихвам!

Да сте много щастливи всички Вие с това мъжкарско име и Ти моето момче – най-достойния им наследник!

Обичаме те!

Фатално решение! Или скоростта на охлюва 2….

Кое е по-по-най?

Джон Ленън беше казал, че “живота е всичко онова, което ни се случва докато ние си правим някакви планове “– прав е бил! Аз бих се изразил малко по-иначе: За мен живота е онова, което се е случило до момента – не знам какво ще стане след една минута а какво остава за утре, догодина, след десет……
Въпреки всичко аз вярвам в планирането, разчитам на него и му обръщам особено внимание. Все пак живот ден за ден не е моята формула пък съм завършил и планиране! Ако не планираме бъдещето си а живеем само с настоящето има вероятност да останем завинаги в миналото! Прагматизма внимателното претегляне и разделяне на важно и по-важно са ръководните мотиви при вземането на решение за една или друга постъпка за едно или друго начинание предпоставка са за това дали да рискуваме понякога или изобщо да не предприемем нещо, което после ще ни тежи с неизвестността от това, какво би могло да стане ако……. В осовата на всичко обаче стои субективния фактор (тогава, когато желанията ни изместват разума)!
Черешката на тортата обаче са онези моменти и преживявания наречени изненада, онези събития, които променят живота ни независимо от това, какво сме си наумили или желаем!
Как тогава да се научим да не спорим със себе си ако взимаме сами решение за нещо или как да направим така, че да не се надвикваме с колеги, приятели, близки? Как най- правилно да подредим приоритетите и да не позволим личните амбиции, пристрастията ни ако щете дори и лобизма да не замъглява съзнанието ни и да попречи на обективната истина да работи в наша полза?

Няколко съвета в тази посока:
- Потърси база за сравнение – при други обстоятелства или в предишен опит как подобен проблем е бил разрешен или какъв е бил резултата от взетите решения;
- Потърси повече от едно мнение (ако спора е между повече хора притеглете мненията чрез анкетен способ –няколко мнения при наличието на няколко алтернативи. В икономиката се среша при олигополната форма в пазарните структури!).
- Не е много полезно но ако трябва дайте си малко време и отложете вземането на решение. При различни условия и промяна на средата има вероятност влияещите ви фактори да променят тежестта си – или за добро или за лошо обаче! Именно за това този пример е и на последно място!

Сега разбирам на сто процента дилемата на Хамлет да бъде или не но житейския кръговрат понякога ни поставя пред избора да отречем онова, което до вчера е било нашето мото а днес……. най-големият ни проблем!

Човека който виждате на снимката обичаше тази професия някога а днес дори не стъпва в дискотеката като клиент!

Следва продължение…..!

Ретро – Октомври 2008

През първия месец на създаването на “Преди да полетиш” за да сигнат до вас криле разпериха:

От другата страна на…..

Случи се през 2006, някъде

Идвам с мир!

Личен съм си лекар…

Днес да почерпи!

Рождество Божество