Димитрина Равалиева и тези редове…..
Публикувано от mcmitashki на 11 декември, 2008
Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта?
Ти виждал ли си как се бори диво за лъч едничък, капка светлина,
как в синьото потъва и изстива последната искрица топлина,
крилата как прощават се с простора с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро като след първа истинска любов?
Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя,
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента…..
Преди повече от 20 години написах музика по тези редове написани от Димитрина Равалиева (тогава в ІХ кл., АЕГ – Бургас)! Преди 20 години тези редове промениха изцяло отношението ми към собственото ми ежедневие и отклониха погледа ми в посока на действителността! Тези редове ме събудиха, амбицираха, мотивираха, направиха ме по-добър – за мен те означават много! След тези редове сякаш пораснах изведнъж…..
Димитрина Равалиева е родена на 19.11.1969 г. в с. Подвис, обл. Бургаска. Завършила е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и английска филология в ШУ “Епископ Константин Преславски”. Работи като учителка по английски език. Автор е на книгите “Дългото тире на хоризонта”, “Пробойни в паметта” и “Свръхбагаж:носталгия”.
Mari-ana каза
Би било хубаво да чуем и музиката, Митко.
Защото стиховете са прекрасни.
Димитър Н. Митев каза
Ами точно тази песен така и не записах! Но не съм се отказал!
Albena каза
Музиката, музиката!!!
Текстът е ужасно тъжен…. А авторката я чувам за първи път.
Val каза
Димитър Н. Митев каза
Е добре де – казах ще видим нещо да се уреди! @Val може и Шумен да е ние сме свирили там навремето!
@Аlbena провокираш не за първи път нали знаеш?
risseellis каза
Много хубав текст наистина. Аз съм чувала твоите изпълнения. Голям подарък ще ни направиш с музиката към текста. Таланта е богатство. Ти си богат.
deni4ero каза
и на мене ми се струва, че съм попадала на текста, което още веднъж ме кара да аплодира бурно – стахотно е! А музиката?
LeeAnn каза
Стиховете са страхотни, но истинско възхищение у мен буди отношението ти към тях. Не, не това, че си написал музика, а ще помниш, че отчеташ, че те са ти дали нещо и им отдаваш значимото 20 години по-късно.
Поздравления
Нели Вангелова каза
Приятелю, чела съм тези стихове в списание „Родна реч“ преди повече от двайсет години, още когато и аз, и Рина бяхме в десети клас. Познамахме се с Димитрина Равалиева още като деца – ние си я наричахме Рина – и от известно време се опитвам да се свържа с нея, но не успявам. Дали бих могла да разчитам на твоята помощ? Намерих някакъв неин имейл в интернет, но той изглежда вече не е валиден. А стиховете и са прекрасни. Сега разбрах със закъснение, че на 10.03. Рина е имала премиера на новата си книга в Бургас и много ме е яд, че не можах да отида. А най-любима ми е „Свръхбагаж Носталгия“.
Димитър Н. Митев каза
Нели Направих не малко, за да открия някакви кординати на Рина но за сега няма кой знае какъв резултат! На този етап, чрез блога си мога само да направя достояние на моите приятели онова, което грабна и мен тогава през онези години и се надявам някой ден ако по някакъв начин отзвука стигне до нея да чуем и нейното здравей те
АНА каза
Нели, може да потърсиш Дима, както пък ние я наричахме в студентските години в Карнобат в училището-дано не е стара информацията. Дима е изключително чувствителен и високоинтелигентен човек, прекрасен приятел, истински поет по душевност и перо. Желая на всички, които оценят това, и на нея самата много нови хоризонт.
АНА каза
Карнобат, СОУ ХРИСТО БОТЕВ