Преди да полетиш

Преследвай целите си за да сбъднеш мечтите си!

Димитър Манчев Миташки – Сълза в усмивката на моите спомени…..

Публикувано от mcmitashki на 16 януари, 2009

dm_mitashki_01

Зае го – Мястото си сред звездите. Там гдето истината се цени! И гдето почва свършилото днеска, от утре гдето няма да боли, ще свети само и ще озарява пътеката в която да вървим по дирята, която ни оставят онези, след които да творим ……

За мен той беше българския Робърт Де Ниро! Маниери, Усмивка, Чувство за хумор……..  Адаш!!! Миташки!!! Левскар!!!!!! Познавах го лично – имам и афтограф…..  :-)

Да усмихвам се макар да ми е мъчно, така ще бъде винаги и за напред, когато гледайки го ще се радвам, че ги има онези ленти - кадрите от нашия живот!

dm_mitashki_02

Дълбок поклон Учителю Миташки

7 коментара за “Димитър Манчев Миташки – Сълза в усмивката на моите спомени…..”

  1. вили каза

    Симпатяга беше! Е, и той се пренесе в по-хубавия свят, но пък ни остави толкова много филми! Лека му пръст!

  2. Марина каза

    ЛЕКА МУ ПРЪСТ НА АКТЬОРА!
    Изпратихме го в другия по-хубав свят.
    Скоро не бях виждала толкова много актьори на едно място-всички го обичахме….поклон

  3. LeeAnn каза

    Нямах честта да го познавам лично, но ми е мъчно като за близък приятел.

    ПОКЛОН!

  4. risseellis каза

    Жалко.Отиват си един един по един, но ще си останат безсмъртни с таланта си.Мир на праха му.Много ми е мъчно за него, гледах го преди време при Васа Ганчева, имаше толкова планове и те бяха, да е още дълго на сцената, внуците, дъщерята да си види, докато е още жив.Дали се е завърнала преживе-от чужбина да си го види. .Сега е в спомените и сърцата ни.Вечната сцена на таланта.Поклон пред този велик творец.

  5. Albena каза

    Такива хора не умират. Те са дали толкова много на нас, че ще останат винаги тук. Тези хора са малцинството на земята, което дърпа и бута цивилизацията напред. Пожелавам си да се раждат още такива!!!

  6. ot semeistvoto каза

    Можем да се съберем отново заедно, ние, които го обичаме и почитаме. В неделя, 22 февр 2009, 16 ч., в храм „Св. Св. Седмочисленици“

  7. Разбира се. Почитта е единственото благодаря, което от тук натъй можем да кажем на този незабравим човек. Аз лично макар и на разстояние, ще направя каквото мога зада присъствам в Неделя а сигурен съм и не само аз!

Вашият коментар

XHTML: Може да използвате тези тагове: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>