Опит за летене

Чука вече на вратата новата година и е време за тефтера! Каква я свърших ме и коя не!? Една бърза рекапитулация на последните 12 месеца и задължително планове и целеполагане за следващите 12 просто идва ред на следващия полет!

В една от дисциплините, изучавани някога от мен в стопанската академия в Свищов “Стратегическо планиране” има една тема в която се обръща внимание на жизнения цикъл на продукта. Много често сещайки се за тогава и невероятния проф. Димитър Панайотов си правя асоциации и с времевите колебания и на житейските настроения при състоянието на духа! В края на годината е нормално за пореден път всеки човек да си направи кратка “равносметка” и да потърси за пореден път отговор на немалко въпроси и в зависимост от тях да си постави и нови задачи но едно ми е било винаги чудно? Как датите сами по себе си могат да имат такова голямо значение и толкова силно влияние – примерно 1-ви Януари…..?
За себе си мога да кажа, че аз също робувам на датите и гледам на такива дни по специален начин но това не ми пречи нещо, от което имам нужда и силно желая да го преследвам със същата страст всеки ден макар и толкова обикновен!
Останаха два дни до вечерта в която много от вашите мебели и тавани ще са изпръскани с шампанско някой яко ще ги боли главата поне ден и после всичко почва отначало, като за една нова година или просто, като за следващия ден!?
Успяхте ли да се докоснете до онези неща, които си пожелахте преди година? С усмивка ли ще изпратите тази, която си отива? Нормално е очакванията към следващата да са още по-големи – така и трябва…..

Пожелавам на всички да държите широко отворени очите, сърцето и душата си, за да може да е широка и усмивката ви! Правете само онова, което наистина искате – правете всичко, което искате щом ви харесва, още повече ако знаете, че то ще се хареса на човека до вас и  носи щемпъл “добрина”!
Пожелавам ви да имате онези безценни неща, които не се купуват с пари а са плод на щасливата съдба!
Здраве, любов и късмет ще ви пожелая а пари се крадат най-лесно – просто ви пожелавам да не ви хванат това разбира се е шега!
За това желанията ви да се превърнат в действителност бих се помолил  на всевишния – дори  обещавам да стискам палци, че и да помагам!
Имам и една молба! Не пестете от любовта си – Обичай те се още-повече и повече, защото колкото и да обичаш никога не е достатъчно – винаги може още!

Казвайте всеки ден поне по веднъж “ОБИЧАМ ТЕ” на човека в сърцето ви!!! Прегръщай те се силно и се целувайте бавно, тихо, често – правете го винаги!
Просто разперете широко криле и успешен полет през 2011 на всички приятели!

Ръката която люлее люлката

“Извинявай настъпих ли те! А не няма нищо……..

ти просто ми еба майката”!

Продължава да вали сняг тихо и бавно – трупа ли трупа. Всички спят но буквално!!! Леката усмивка е от малките радости днес  и добрите думи на любимите хора след малкото малки победи! Оставам и утре ама ми се зминава – имам мисия, имам и мисли даже има и причина……

По това време е тъмно на вън, много тъмно, но се вижда всичко а повечето неща дори лъщят, като гол задник!!!

А Вие спите ли? Или вече всички свикнаха с един от най-вълнуващите и известни трилъри – “милата ни действителност” и с на пръв поглед идеалната бавачка в него – поредното правителство, която обаче има едничката любезна цел – за добрия ни сън малко да ни полюлее и повечко да ни поклати!  Само не се притеснявайте семейството Ви днес не е заплашено от смъртна опасност!?  Само дето от приковаващото начало до незабравимата развръзка, този трилър ще ви държи в напрежение с неочакваните обрати на действието и блестящата актьорска игра на поредните ни управляващи……

ЕВАЛА ЗА СТРАХОТНИЯ КЛИП СЛАВИ!

Започнал си да ме цитираш

Естествено, че ни ми пука особено, защото има кой да се погрижи за мен – той с тази здрава ръка – ръката, която люлее люлката!  Трябва все пак да давам обяснение на две още малки деца и на още……., дори още по-лошо да давам и пример! Нещото от което наистина мога да се притесня е силата на примера и силата на думите – измарящо е но за сметка на това пък може и да е фатално!!!

Много пъти съм се дразнил на способността си да не греша но…… уви явно имам по-широко отворени очи…… има дори хора, на които се харесвам!?

Сутринта снега ще е скрил прахта и усещането за мръсен въздух но, не и разкопаните от години улици и Аудито пак ще се тресе! Питейната вода ще е още по-хлорирана а тръбите още по-раждясали, сметките Ви за GSM на повечето пак ще са по-големи от пенсията на Майка Ви! Детето Ви пак ще донесе поне две шестици и дори може утре да не го унижи сина на следствен милионер, дъщеря Ти няма да спечели работното място, защото няма необходимия стаж – ами да е завършила на 15 бе селски или поне в Украйна и после ще предпочете секса за една вечер, защото от любовта често се плаче……!? Женати също няма шанс – търсят се млади и със свежи идеи кадри и все по-трудно ще и става ако не се реши все пак да му бутне…..  Споко човече легни и се наспи има кой да помисли за всичко – ръката, която люлее люлката!   Агентите на ДС също бдят над Вас и Вашата сигурност! Спете спокойно една добра ръка ви люлее и лекичко но перманентно ви клати….

Абсурд ще бъде да си мислиш, че с парите на рода ти до девето коляно някой ще злоупотреби и ще се нижат Мерцедеси, яхти, курви или силикон… напротив, няма да има такива неща – даже и за лекарства ще няма, щом тя те приспива и се грижи за теб – ръката, която люлее люлката – ръката, която те клати…… А и може би Азис скоро, ще изпее нова песен!

Нищо друго не ми остава освен да подавам и аз своята ръка – най-малко за поздрав и най-вече за помощ, защотото……..   не се притеснявам, че ти приятелю ножа стискаш в другата ръка – аз просто живея в България!!!

Парчета време

Като пъзел е времето! Толкова ти е трудно на моменти да събереш спомена, че понякога си задаваш въпроса било ли е наистина! И тази година премина като пясак между пръстите и изтече в спомена добър и лош!

Започва се още от утре- идват празници! Декември е…… ще мине бързо а с него ще си отиде още една година! А после, когато се обърнеш и видиш щетите, които си оставил на времето виждаш и онези, които то е оставило по теб! Приминавайки през многото случки (в това число и такива ) оставяш по едно парче скъсана риза при всеки спомен, както когато вървиш през храсталак….. какво ли оставяме в душите на другите с които рисуваме картината и какви ли още парчета ще събираме само то “Времето” ще покаже в бъдещето! Дано само когато събираме един ден пъзела отново и тогава сюжета да е още по-весел да я има и да се усеща голямата любов !!!
Бях чувал за YouTube най-вече от Longi но не предполагах, че са толкова зле! Затова другото разказче ви го предлагам ТУК!!!