Псевдоним или кажи как се казваш?

Хайде кажи как се казваш, колко посоки владееш. Приказки колко разказваш и да им вярваш не смееш….кажи как се казваш?

 

Толкова е цветна палитрата на имената ни, че понякога забравяме дори кои сме ! Интересното е колко често контактуваме с хора, на които дори не знаем имената!? Не само социалните общности но и професионалните такива стават не веднъж среда на комоникация без истинските ни имена. Спомням си една история на бригадата за гроздобер от ученическите ми години в техникума по електротехника в Сливен през 1986г, когато мой учител по бълг. език в желанието си да разбере от мой съученик с кой живее в една квартира получава възможно най-оскъдната информация:

- Ти с кой си в една квартира? Пита Стефанов.

- С Аксепта, Шошко и Гилъна е отговора ….   Аре ходи та разбери….

- Добре де хора не живеят ли там в крайна сметка? Още се смея като се сетя

Разказвам тази история защото и тук в блогпространството всеки е себес си а в същотот време е и някой друг!

Идеята ми е да разбера, кой кой е и защо той е? Преди да отправя предизвикателството към най-любопитните за мен псевдоними ще разкажа защо аз съм тях……

mcmitashki – започнах да го използвам след като създадох първата си електронна поща преди доста години в абв! Много бързах и първото за което се сетих е най-честото обръщение към мен за момента “МС” идва от основните ми занимания по него време – работата ми като DJ! МС ми го сложиха приятелите без да съм завоювал титлата официално но и поради причината, че бях просто най-добрия и понеже съм Николов Митев се роди МС Митко Найк ЕМ!

Ассерт-а съм от доста по-одавна 1984-85г! Пристрастията ми към Метъл музиката и в частност групата Accept са причината почти всеки, който ме познава да се обръща и до днес така към мен! Харесвам и обичам много името си. Но обичам и всико онова и всички онези, които с усмивка се обръщат към мен с някой от моите прякори! Най-хубавото е, че и за миг не съм се чувствал обиден или притеснен а напротив отценен! Харесвате ли вашите прякори? Ако да защо? От къде идват и какво ви носят? Предавам щафетата и хвърлям ръкавицата и ще попитам мъжът от “Сребърната планина” Майк за да разкаже защо е и РАМ , Интересно ми е потеклото и титлата на Графът , питам аз там Дачи какво е LeeAnn ? Надявам се да нямате тайни и от своя страна да посочите по трима ваши приятели! Вие си решете как – коментар при мен или с разказ при Вас! Предайте нататък и на добър час !

Навик

Истината е, че единствената ралика между успелите и неуспелите хора се крие в техните навици.

Ог  Мандиго

из “20 златни правила”

Всички ние сме рожба на своите навици! Всяко повторение на дадено действие води до неговото затвърдяване и укрепване, до превръщането му в навик – въжето става кабел а много често и окова. Така неусетно ставаме олицитворение на нашите навици. Преди повече от триста години английския поет Джон Драйдън казва по този повод: “Първо ние създаваме навиците си, а после, навиците ни създават нас”.

Думата “навик” произлиза от латински и първоначалният и смисъл е бил “дреха” или “част от облекло”. И като всяка дреха, ние носим навиците си ежедневно. Всъщност нашата индивидуалност се състои от мисловната ни нагласа и възгледи, от навиците ни и от външния ни вид.

Създаването на навици е част от човешката същност. Никой не може да го избегне. Хората не биха могли да не си създават навици. Но могат да помислят за това какъв тип навици си създават! Независимо дали ни харесва или не, всички ние сме роби на своите навици. И в крайна сметка навиците, които сме си създали, действат или в наша полза, или в наша вреда!

Истинския проблем е, че никога не се подчертава достатъчно настойчиво необходимостта от създаването на добри навици. Може би чуваме “добър” и “навик” употребявани заедно единствено когато някой учител изтъква, че трябва да си създаваме добри навици за учене. Но щом като добрите навици водят до успех в училище, следователно те могат да водят до успех и в другите области на живота. За съжеление нашите лоши навици неизменно получават повече внимание – и от нас самите, и от другите хора – което само ги затвърждава и укрепва. Наложително е да изместим фокуса на вниманието от лошите към добрите навици, както и да вложим повече енергия и усилия в създаването на добри навици. В тази посоко е добре да знаем колко щедро могат да ни се отплащат те!

За нашите мисли

Обективната действителност е могообразна и сложна!

Тази констатация обичам често да си я повтарям – превърнала се е като изходна теза за много мои начинания. За първи път прочетох тези думи в един сборник по счетоводство докато бях студент в сопанската академия в Свищов.  Заобикалящата ни среда с многобройните си фактори ни поставя непрекъснато пред дилеми с които да се справяме всеки ден. Трудностите по пътя на всеки човек са се превърнали в най-лесната причина за това, когато нещата не се получават! Колкото и да са наясно с всичко това повечето хора продължават да държат здраво за ръка демотивацията и да постъпват по най-лесния начин, като просто се предават или направо се отказват да приемат предизвикателства! Тихомир Димитров ме провокира в тази посока а надявам се и не само мен с идеята за отношението ни към нещата и живота! Как възприемаме, каквото и да било е ключа към резултата от действията ни. Говорих ви за личния избор. Нали се сещате, че за да стигнем до личните си решения се ръководим от отношението си към нешата!?

Мислещия човек е там, където са го отвели неговите мисли и гради бъдещето си въз основа на качеството на собствените си мисли! Тези думи на Уилфрид Питърсън твърдо подкрепям!

Какъв е ефекта от начина ни на мислене?

Хал Ърбън говори за това в книгата си “20 златни правила”

Не винаги, но при всички положения позитивното е далеч по-ефикасно от негативното. В действителност и двата типа мислене действат до известна степен. Те задвижват механизмите за осъществяване на нашите очаквания. Да мислиш позитивно звучи добре като пожелание но лошото е, че за повечето хора то си остава само това и нищо друго! Именно за това този подход е не винаги ефективен. Позитивното мислене трябва да бъде подкрепяно от искрена вяра и непоколебима убеденост – помислете за това, когато пред вас е човека в който сте влюбени и с когото искате да бъдете винаги! Вярата е умствен и духовен процес – много по-дълбок от онова, което повечето от нас осъзнават като позитивно мислене. Хората, които успяват в живота, не си мислят, че могат да успеят, те вярват, че ще успеят! Вярата в самите себе си не е резултат от отделни приливи на позитивно мислене. Тя се развива с течение на времето, гради се стъпка по стъпка и постепенно се превръща в начин на живот! За това не спирайте да вярвате в себе си и бъдете позитивни!

Освен да мисли позитивно е добре човек да се стреми да бъде градивен. Градивно мислещия човек си дава сметка и за негативните въпроси, които изискват да им бъде отделено внимание, но не се оставя да бъде погълнат и сломен от тях! Градивно мислещия ум трябва да бъде захранван с полезна информация, за да е в състояние да работи възможно най-ефективно. Добре е внимателно да подбираме информацията, която захранва ума ни – да внимаваме да не допускаме в него боклук. Едва тогаваще си изградим правилния начин на мислене!

Способността ни да правим сами избор, особено да избираме какъв да бъде собствения ни начин на мислене и отношението към живота като цяло е най-важното средство за постигане на успех и щастие. Най-добрия съвет, кото бих могъл да ви дам, е да мислите с открит ум, самостоятелно, да мислите градивно!

Това как живеете, се определя не толкова от отношението на живота към вас, колкото от вашето собствено отношение към живота; не толкова от нещата, които ви се случват, колкото от начина, по който умът ви гледа на тях!