По-лошо е от нещастник и е нещо като некадърник! Като всеки феномен на този свят и това е често срещано явление! В зародиша на блога си писах, за това кога и как човек трябва да се самоопредели! Как да се изгражда и как да се самовъзпитва. Писах и за личния избор и за нивата на кометентност. И в крайна сметка математиката работи с числа! Нивото на неосъзнатата некомпетентност е доминанта и за жалост ни прави зависими! А тази формолировка гласи:
Некадърния неудачник не знае какво прави и още по-лошо – не знае, че Вие знаете за това. Може би дори си мисли, че е доста добър в това, което върши дори когато другите виждат ясно, че това не е така. Егоистичните натрапници, които се появяват между Вас паразитират и рушат креативните ви начинания! Бършете след тях и плащате за техните провали – изяждат ви времето докато ги носите на гърба си – спират развитието на можещия и искащия! В крайна сметка винаги са разкрити и остават да тъпчт ден след ден и на друго и на друго място докато на затънат до гуша и си останат изстинали в тинята!
Инвестицията в искащия и можещ човек е най-ценния капитал и откривайки таланта просто трябва да го съхраним и запазим до себе си! Дори и заради материалната облага и от чисто егоистични подбуди! Накой ден той ще се развие и ако е било благодарение на нас може само да се гордеем с това. Без да търсим благодарност и без да я получим удовлетворението, че нещо е полд нашите усилия и доверие ще го има!
Не знайно защо (или за някой в това число и за мен може би има обяснение) талантливите се оправят трудно в живота. Мозъкът на гения преработва толкова много информация и идеи, че не му остава време да подреди самия себе си. Така и кариерата му в повечето случаи е обречена. Всеизвестно правило е, че талантът трябва да бъде обгрижван и култивиран. В Щатите например има хиляди агенции, които грабват генийчетата още от люлката и се грижат за безпроблемното им развитие. Тук обаче оставяме таланта да се оправя сам и резултатите са……..трагични а от там и целия ни хал!
“Ера” е астрономическо понятие, социално свързваща и идейна категория, историческо ретроспективна фактология, но освен това и любима моя рок група от младежките ми години с която съм имал честта да свиря на една сцена в началото на 90′ те! Текста по-долу е прекрасно описание на действителността, която и днес не се е променила ни най-малко от тогава!
БАСНЯ
Вървят те двама, сплели ръцете си, 
тя – със кожух, той – със балтон.
Влюбено вглеждат се във лицата си,
един до друг – свиня и слон.
Ето там, до кръстопътя
те стигат вървейки така.
И виждат охлюв да пъпли нагоре -
по стръмния склон към върха.
“Мръсно животно!”- изписка свинята
и го посочи с кална ръка.
“Колко е тромав!” – отрони слона
и бавно го смачка с крака.
Бутат, блъскат, 
и с лакти мушкат, мачкат,
с юмруци удрят, ритат,
с токове тъпчат, смазват -
защото не е като тях!
Един ден свинята, сред своята тиня
настина и легна – умря!
А слонът лежейки се пръсна от мъка,
че бавно минавал деня.
Бутат, блъскат,
и с лакти мушкат, мачкат,
с юмруци удрят, ритат,
с токове тъпчат, смазват -
защото не е като тях!
Тъй, който другите осъжда бързешката,
животът пък със него изтрива си краката.
Бъдете винаги от хората, за които грозното пате е красив лебед! И дори да се движите със скоростта на охлюва винаги заобикаляйте тинята и ще живеете в един по-чист и приветлив свят!
. Имам усещането, че където и да акустирам ако знам какво търся и ако према това, което получавам като резултат от моето отношение винаги мога да се чувствам на мястото си!
