По скоро по Маркс отколкото на Марс!

Посвещавам този материал на всички онези, които не превиват гръб и на пук на всичко опитвайки се да стигнат до извора плуват срещу течението!
“О”, “П” и най-вече  “А”

 

Свидетел съм вече повече от 20 години на това. как приказката “Морен вода не пил” и “Луд умора няма” се материализира навсякъде по белия свят!

“Всяко полезно нещо, трябва да се разглежда от двояка гледна точка…” Според Карл Маркс стоката е разбира се преди всичко предмет, който задоволява човешките потребности от някакъв вид. Всяко полезно нещо трябва според него да се разглежда от качествена и количествена гледна точка. То е съвкупност от множество свойства.

Тази полезност предава на предмета потребителна стойност, която обаче не съществува извън от него. Поради това самото тяло следва да е потребителна стойност. Тя се реализира само в потреблението или консумацията.

Разменната стойност от друга страна се явява като количествено съотношение. В това съотношение потребителни стойности от един вид се разменят за такива от друг. Това съотношение се изменя непрекъснато.
Като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество, а като разменни стойности – могат да бъдат различни само по количество. Поради тази причина той счита, че те не съдържат потребителна стойност. Когато стоката бъде “съблечена” от тази потребителна стойност на нея и остава само едно свойство, че е продукт на труда. Т.е. , дадена потребителна стойност, благо, има стойност защото в нея е овеществен, материализиран абстрактен човешки труд.
Как да се измери величината стойността на благото? Това става чрез количеството съдържащ се нея труд, който от своя страна се измерва с продължителността му, а тя с части от времето. Това обаче, не означава, че колкото е по-мързелив или несръчен човек, толкова по-голяма стойност има труда му. Тук се има предвид средното необходимо работно време за производство на даденото благо или обществено необходимото работно време. Според него то е онова работно време, което при съществуващите нормални за дадено общество условия на производство и при обществено средна степен на умения и интензивност на труда е необходимо за изработването на някоя потребителна стойност – благо. В крайна сметка, величината на стойността на една потребителна стойност се определя от количеството на обществено необходим труд за производството и, т.е. обществено необходимото работно време. То пък от своя страна зависи от производителността на труда. Колкото е по-голяма е тя, толкова по-малко е работното време необходимо за произвеждането на даден артикул, толкова по-малка е масата труд материализирана в него, следователно толкова по-малка е неговата стойност. Т.е. “величината на стойността на дадена стока се променя правопропорционално на количеството и обратнопропорционално на производителната сила на осъществяващия се в нея труд”. Маркс не пропуска да отбележи изключенията, случаи когато даден човек задоволява свои собствени потребности с произведени от него блага, които в такъв случай не са стоки, както и факта, че нещо може да бъде потребителна стойност – благо, без да бъде стойност, т.к не е продукт на човешкия труд – въздух, девствена почва, и др. Т.е., за да стане стока, продуктът трябва да участва в размяна така, че да стигне до онова лице, чиито потребности ще задоволи – ще послужи като потребителна стойност. И още – нито един предмет не може да е стойност, ако не е предмет за потребление, ако е безполезен, т.е. и съдържащият се в него труд е безполезен.
Трудът, също има двояк характер.  В различните видове стокови тела се проявяват различни видове полезен труд. Това е общественото разделение на труда. Според Маркс то е условие за съществуването на стоковото производство, но не и обратното. Трудът като създател на потребителни стойности – блага е условие за съществуването на човека, без него според Карл Маркс, човешкият живот е невъзможен. Според мен това наистина е така, поне за условията в които ни поставя цивилизацията изобщо. Да благата са съединение на природно вещество и труд, но не е ли възможно, хипотетично, човек да живее и благодарение само на природните дадености, т.к. те също могат да имат потребителна стойност. Доколкото храната може да се предостави от природата без прилагане на труд, стига откъсването на един плод да не се счита за труд, то човек все пак би оцелял. Но според Маркс, човешкият труд е изразходване на проста работна сила, с която, средно, разполага физическият организъм на всеки човек без никаква подготовка. Това е Простият Труд, Сложният Труд е само умножен прост. Т.е. според Маркс, по-малко количество от сложния се равнява на по-голямо количество от простия.
В крайна сметка, всеки труд е изразходване на човешка работна сила във физиологичен смисъл , но от друга страна, всеки труд е изразходване на човешка работна сила в целесъобразна форма, т.е. той е конкретен полезен труд и като такъв създава потребителни стойности – блага.
В търсене на стойността на стоките. Стоките според Маркс имат материална форма и стойностна форма. В тяхната стойностна форма няма нищо материално и тя не може да бъде определена от човешките сетива. Въпреки това всеки знае, че стоките имат обща стойностна форма, а именно паричната форма. Но Маркс иска да намери произхода на тази парична форма, т.е. както той посочва, да се проследи развитието на стойностния израз съдържащ се в стойностното отношение на стоките.
“Най-простото стойностно отношение е очевидно стойностното отношение на една стока към една единствена стока от друг род, безразлично от какъв?
Маркс посочва, че стойностното отношение на две стоки представлява най-простият стойностен израз на дадена стока. Първата стока в едно такова отношение играе роля на активна, а втората на пасивна. Втората стока е еквивалент, т.е. в еквивалента форма е, а първата в относителна форма на стойността. В такъв случай стойността на едната стока може да бъде изразена само относително, т.е. в друга стока. Една и съща стока тогава, не може в един и същи израз да се явява и в двете форми. Двете стоки в такова отношение са качествено приравнени, но те не играят една и съща роля. Изразена е самостойността на едната и то чрез отнасянето и към другата като еквивалент. Първата е получила една стойностна форма различна от нейната натурална форма, като така става нещо еднакво на втората.

Колко пот и нерви трябва да хвърлим за да разберем, че в крайна сметка всяко нещо си има цена в този живот а тя не трябва да е винаги платена с компромиси!? На верен път ли сме или отново на “Марс”? Е….. За сега ще продължаваме да правим всичко по силите си и дано резултата е този който чакаме.

Чукни за песничкта долу!

ПОЗДРАВА Е ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ПРИПОЗНАХТЕ

Фатално решение! Или скоростта на охлюва 2….

Кое е по-по-най?

Джон Ленън беше казал, че “живота е всичко онова, което ни се случва докато ние си правим някакви планове “– прав е бил! Аз бих се изразил малко по-иначе: За мен живота е онова, което се е случило до момента – не знам какво ще стане след една минута а какво остава за утре, догодина, след десет……
Въпреки всичко аз вярвам в планирането, разчитам на него и му обръщам особено внимание. Все пак живот ден за ден не е моята формула пък съм завършил и планиране! Ако не планираме бъдещето си а живеем само с настоящето има вероятност да останем завинаги в миналото! Прагматизма внимателното претегляне и разделяне на важно и по-важно са ръководните мотиви при вземането на решение за една или друга постъпка за едно или друго начинание предпоставка са за това дали да рискуваме понякога или изобщо да не предприемем нещо, което после ще ни тежи с неизвестността от това, какво би могло да стане ако……. В осовата на всичко обаче стои субективния фактор (тогава, когато желанията ни изместват разума)!
Черешката на тортата обаче са онези моменти и преживявания наречени изненада, онези събития, които променят живота ни независимо от това, какво сме си наумили или желаем!
Как тогава да се научим да не спорим със себе си ако взимаме сами решение за нещо или как да направим така, че да не се надвикваме с колеги, приятели, близки? Как най- правилно да подредим приоритетите и да не позволим личните амбиции, пристрастията ни ако щете дори и лобизма да не замъглява съзнанието ни и да попречи на обективната истина да работи в наша полза?

Няколко съвета в тази посока:
- Потърси база за сравнение – при други обстоятелства или в предишен опит как подобен проблем е бил разрешен или какъв е бил резултата от взетите решения;
- Потърси повече от едно мнение (ако спора е между повече хора притеглете мненията чрез анкетен способ –няколко мнения при наличието на няколко алтернативи. В икономиката се среша при олигополната форма в пазарните структури!).
- Не е много полезно но ако трябва дайте си малко време и отложете вземането на решение. При различни условия и промяна на средата има вероятност влияещите ви фактори да променят тежестта си – или за добро или за лошо обаче! Именно за това този пример е и на последно място!

Сега разбирам на сто процента дилемата на Хамлет да бъде или не но житейския кръговрат понякога ни поставя пред избора да отречем онова, което до вчера е било нашето мото а днес……. най-големият ни проблем!

Човека който виждате на снимката обичаше тази професия някога а днес дори не стъпва в дискотеката като клиент!

Следва продължение…..!

„Кое е по-по-най” или „Скоростта на Охлювът”?

Първо ще асфалтираме улиците после ще оправим осветлението!
Първо ще сменим дограмата после ще поръчаме нови мебели!
Сега започваме с обиколки на стадиона, след това е играта с топка!
Първо ще извадим крана после ще съборим болницата?!

Всички примери по-горе са от дейности с тъждествени операции. Независимо от последователността, целите и ефекта, към който са отправени са ясни: По-комфортно и без аварийно шофиране; по-добри условия за работа; по-добра спортна форма или инфраструктура.
Планирането обаче, разглеждането и поставянето на приоритетите в определен ред винаги е било проблем и повод за забавянето и неизпълнението на иначе важни и необходими мероприятия и дейности!
От къде да започнем и колко пъти започваме едно и също нещо понякога години наред! Например да си „оправим” Държавата! Колко пъти след 1989 година определени хора (около 1000 човека за последните двадесет години) ЗАПОЧВАТ това упражнение и ефекта все още не е този, за който става въпрос в началото на самото упражнение? Къде е проблема? Колко пъти националния ни отбор по футбол започва да подобрява представянето си климата в отбора и най интересното всеки поема „своята отговорност” за лошият резултат – мене кво ме топли това!?

Примери сигурно могат да се цитират безброй но ясна ли е диагнозата на това заболяване – „пак и пак и пак”? Най-често срещания отговор обаче е „Има по-важни неща”! За тебе да ама за мене не! Ти имащ нужда от велосипедна алея Аз пък от детска градина – тогава? Има ли някой идея, колко дена можем да спорим, кое е по-важно и как в крайна сметка ще се вземе прагматичното решение? Ако средствата, които ще се изразходят за някъква дейност са предварително заложени за нея в минал период лошо няма, но ако ще трябва да решим на момента, за кое от двете (понякога и много повече неща наведнъж) да ги похарчим тогава става забавно!

Как да се отстоява една позиция и как да се защитава една теза можете да споделите с коментар към по-горе прочетеното

А продължение по темата определено следва!

Кремиковци – шампанско и сълзи…

Разкъсвана от противоречия тема! Няколко поколения, стотици семейства и хиляди съдби днес си правят равносметка на живота, кариерата, здравето си. Господи, колко мъка има по този свят!

Стопанският металургичен комбинат “Кремиковци” навършва 45 години днес!
Началото на 60-те години на миналия век. Управляващата в България комунистическа партия насилствено е извършила национализирането и кооперирането на земята, като преди това ликвидира политическата опозиция у нас. Тя ще използва благоприятната световна икономическа конюнктура през този период, за да се впусне в авантюристични експерименти. С които ще се опитва да мери ръст с най-развитите държави в света.

През 1963 г. влизат в експлоатация първите производствени мощности: Рудоподготвително производство, Агломерационно производство, Първа коксова батерия, Първа доменна пещ, Топлоелектрическата централа и Ремонтно-механичен завод.
През 1999 г. “Кремиковци” се приватизира от “Дару металс” АД (сега “Финметалс холдинг” АД). Новият собственик развива стратегия за модернизация на основните производствени мощности на комбината. В изпълнение на инвестиционната програма през 2002 г. след основна реконструкция и модернизация в действие се въвежда Първа доменна пещ. На 1 януари 2001 г. “Дару Металс”-АД се преименува на “Финметалс холдинг”-АД.

На 15 август 2005 г. “Глобал Стийл Холдинг Лимитид” (собственост на индийската фамилия “Митал”) придобива мажоритарния дял на “Финметалс Холдингс” АД в “Кремиковци”АД, а държавата в лицето на Министерство на икономиката и енергетиката запазва миноритарно участие (25.29%).
На 22 юли 2008 г. “Кремиковци” АД започва да работи на ишлеме за украинската компания “ВОРСКЛА Стийл”. На 6 август 2008 г. Софийският градски съд обявява неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. В съдебния акт е определена начална дата на неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Назначен е временен синдик на “Кремиковци” АД.

Днес пред „Кремиковци” са останали две перспективи . Едната е, ако в кратки срокове се появи фирма, която да оперира. Вторият вариант е лошият – ако няма интерес – до 20-25 дни, комбинатът ще бъде затворен според Пламен Стоянов, оперативен изпълнителен директор на „Кремиковци”. Ако някой прояви интерес, трябва да направи капитален ремонт.
Притеснения и относно съществуващата реална опасност от разграбване на имуществото, споделя Стоянов. По думите му досега няма посегателства, всички портали са затворени без един. По тази причина максимално е ограничен достъпът до комбината.

Източници:

Агенция „Фокус” http://www.point-of-view.org

http://www.calendar.dir.bg

За прекаления светец…

При планирането в прекалено дългосрочен план най-сигурното единствено е смъртта!

Джон Мейнард Кейнс

Пустата му криза къса нервите на 90% от земните жители, дори на по-голямата част от толкова добре живеещите в последните 5 – 6 години Българи! Само нашите управници дето много много не се косят! Ама то „ситият на гладния не вярва!” Все пак има и добра новина. Каква по-добра възможност да се увеличи броят на „Милионерите”!? А кой е най-лесния начин да стане човек милионер – ами като е бил милиардер !

Когато Роналд Рейгън (Бойко Борисов) победил президента Картър (Станишев) в изборите през 1980 (2009) г., той духовито дефинира някой икономически термини: Рецесия има, когато съседът ви си изгуби работата. Депресия – когато вие си загубите работата. Оживление – когато Джими Картър (Тройната коалиция) си загуби работата !

Към историята по-долу ме подтикна много уважавания от мен Тод Бухолц в книгата си „Живи идеи от мъртви икономисти” и едно есе за Карл Маркс.

Управляващата класа винаги е изправена пред заплаха, когато земята, трудът, капиталът или технологиите претърпяват някаква промяна. Господстващите могат да се сгромолясат от върха на картонената пирамида, както си крещят „вечните истини” на своите философии. Историята рано или късно ни обръща гръб и този който е държал царския скиптър, може един ден да бъде обезглавен!

Тук една приказка би се оказала съвсем на място.

Имало едно време един лорд. Един ден бързи вестоносци предупредили добродетелния феодал, че приближава голямо наводнение. Лордът изтичал в катедралата и започнал да се моли на Бога за спасение. Когато водата достигнала до стълбите на катедралата, негов слуга с малка лодка догребал до тях и помолил лорда да се качи на лодката. „Не, благодаря. Аз вярвам в Бог и справедливостта. Бог ще ме спаси.”

Тъй като водата продължила да приижда, лордът се качил при камбаните. Този път към него се приближила моторница. Вълните силно се блъскали в стените на кулата, а каращия моторницата викнал: „Идвам да те спася. Скачай в лодката!”

Благородният лорд отново отговорил: „Не се безпокой. Аз вярвам в Бог. Той ще ме спаси. Не се нуждая от шумни машини за това.”

Накрая водата погълнала катедралата. Лордът се държал за върха на най-високата кула, а тялото му било разкъсвано от вълните. Тогава над главата му прелетял хеликоптер. Пилотът му извикал: „Хвани се за стълбата, много те моля мой скъпи лорде!”

И лордът отново отговорил: „Не се тревожи. Вярвам в бог. Той ще ме спаси.” Минута по-късно водата се надигнала още повече и лорда се удавил.

На небето (той бил въпреки всичко добър лорд) той се изправил пред Бог.

„Мой Боже – казал той, – аз вярвах в теб през целия си живот. Следвах всеки съвет и заповед, която твоят проповедник ми казваше. Когато другите се усъмниха в теб и се обърнаха към машините, аз вярвах, че ти ще ме спасиш. Но ти ме остави да се удавя….”

„Глупак! – прекъснал го Бог. – Кой мислиш ти изпрати обикновената лодка, моторницата и хеликоптера!”

Поуката от тази притча е, че който не следва потока на историческия материализъм, се дави в него и че непознаването и подценяването на облечените и съшити с бели конци понякога диагнози води до хронифициране на неудачните резултати!

След Кейнс…

Роденият на 28 февруари 1953 г. в Лонг Айлънд, Ню Йорк Американец Пол Кругман, е носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г.
Той е отличен за своя “анализ на търговските модели и местоположението на икономическата активност” (for his analysis of trade patterns and location of economic activity)!

Завършва икономика в “Йейл” и става доктор по икономически науки в Масачузетския технологически институт (MIT) през 1977 г. Преподава в Университета “Йейл”, MIT, Университета на Калифорния “Бъркли”, Института по икономика в Лондон и Университета “Станфорд”, преди да започне работа в Университета “Принстън” през 2000 г. Оттогава води и икономическа рубрика и блог в американския ежедневник The New York Times.
Кругман е професор в Принстън и колумнист на “Ню Йорк таймс”, в продължение на дълго време е работил върху влиянието на свободния пазар и глобализацията. Той споделя, че е „абсолютно ужасен“ от финансовия световен колапс:

„Построихме финансова система, която е много по-развита от системата през 1930 г. (времето на Голямата депресия), но пропуснахме факта, че по-развитата система се нуждае и от съответната по-развита защита“.
Кругман е известен в академичните среди най-вече заради нововъведенията си в теорията на международната търговия. С тях обяснява защо някои страни са доминиращи в световната търговия, а други не.

Най-известната му работа е създаването на модел, съгласно който компаниите и държавите произвеждат и търгуват заради големите икономики. Новият Нобелов лауреат спечели репутацията си с теорията си, че някои страни могат да откраднат растежа на други, като субсидират стратегически индустрии. Според теорията му преуспяващите държави в света са тези, които внасят и изнасят еднакви стоки, като автомобили например!

Кругман е признато име в академичните среди с обясненията си на валутните кризи, Теорията на международната търговия и Новата търговска теория. Най-известната му работа е създаването на модел, съгласно който компаниите и държавите произвеждат и търгуват заради икономиите от мащаба.

Специалистът е критик на “Новата икономия” от края на 90-те години, както и на фиксираните обменни курсове в Източна и Югоизточна Азия и икономическата политика на Тайланд преди финансовата криза в региона през 1997 г. Преди голямата финансова криза в Русия през 1998 г. Кругман излиза с критика на инвеститорите от рода на сриналия се през 1998 г. американски хедж-фонд Long-Term Capital Management (LTCM), чийто печалби зависят от поддържането на фиксирани обменни валутни курсове.

Като цяло Кругман се смята за неокейнсиански икономист, чийто възгледи са детайлно представени в някои от 20-те му книги, като “Незначителния просперитет” (Peddling Prosperity) например. Трудът на Кругман “International Economics: Theory and Policy”, който е преиздаден 8 пъти, е стандартен учебник по международна икономика без изчисления.

Шведската Кралска академия на науките посочва, че Кругман формулира нова теория за обяснение на въпросите, свързани със свободната търговия. “Какви са ефектите на свободната търговия и глобализацията? Какви са движещите сили зад световната урбанизация? Пол Кругман дава отговор на тези и всички свързани с тях въпроси в своята теория. Той интегрира в работата си и разделениет дотогава изследователски полета на международната търговия и икономическата география”, се посочва в изявлението на Академията.

През 1991 г. Кругман е удостоен с наградата “John Bates Clark Medal” на Американската икономическа асоциация (AEA). Според водещото международно икономическо издание IDEAS/RePEc, той е сред 50-те най-влиятелни икономисти в света днес.

През последните години, Кругман неизменно бе сред сочените за претенденти за Нобеловата награда за икономика, като прлез 1995 г. бе отличен с икономическия приз “Адам Смит”, през 2000 г. наградата “Ректенвалд”, а през 2004 г. и престижното отличие на Фондацията на Принца на Астурия в Испания в областта на социалните науки.

Използвани източници: The New York Times, www.bgfactor.org , www.news24.bg

От другата страна на…..

Справедливостта е най-висшата

от всички добродетели

Цицерон

Когато хората дискутират ежедневните събития и проблеми в икономическата действителност, най-често употребяваните понятия и величини е нормално да бъдат: нивото на работната заплата, цените, покупателната способност, нивото на жизнения стандарт и изобщо всичко, което влияе върху нивото на доходите. Това естествено е повече от нормално, но е добре, когато в един подобен дебат излаганите възгледи са подплатени със съществени факти и не подценяват старанието и труда на хората, опитващи се гореспоменатите величини да бъдат най-близко до онези размери, които хората смятат, че са приемливи за тях.

Това, разбира се, никога не ще бъде факт но тук аз говоря за такова общество, в което всеки от нас да търси своето място, задавайки си въпроса: какъв е моя принос да изглеждат нещата както бих искал?

Най-често обаче в подобни ситуации ставаме свидетели на издаването на присъди за прегрешенията на един или друг участник в икономическия градеж.

Винаги съм смятал, че ако в частност всеки от нас заспивайки вечер си дава сметка и знае как би искал да изглежда на другия ден, било то на работното място, в обществото, в семейството, училище или където и да било, планира за себе си поне в близко бъдеще и следва неизменно своите цели, нещата биха изглеждали по различен начин.

Възрастта, в която всеки от нас избира пътя, който ще следва през своя живот (,,какаъв искам да стана като порстна”) несъмнено е в периода между 15 и 19 години. Тогава, когато избираме дали ще се образоваме, или не, в коя област, какво ни харесва, какви искаме да бъдем, как бихме искали да изглеждаме един ден. Ако всичко това ни е известно навреме, шансът всеки от нас да се реализира в избраната област ще бъде максимален.

Спомням си един въпрос на човек, страдащ от съществуващите трудности в заобикалящата ни действителност.

Не е ли по-добре, ме попита човекът, сега, когато получавам 1200 лева сиренето да струва 2.50 лв? Разбира се, че ще бъде по-добре, но при положение, че преди 2 год и 6 месеца същият този човек за това, че участва в производството на ел. крушки както и сега е получавал 260 лева, а сиренето и тогава е струвало близо 3 лева, аз питам нямаше ли още тогава въпросът му да бъде по-актуален?

На тази тема и по подобни въпроси са се изписали тонове хартия, но има неща, които още дълго време ще останат неразбрани за по-голямата част от хората. Тъй като става въпрос за обективността аз от своя страна се питам, дали в повечето случаи самите ние не искаме да приемем фактите в действителност, а това да води до неразбирането?

Ако същият този човек се запита сам дали това, което прави е това което умее най-добре, ще разбере, че има възможности, при които с труда си може да допринася още повече за себе си за средата в която работи, обществото и страната, в която живее. И когато до този извод стигнат повече хора, може вече да се помисли и за това дали в онези 1200 лв не биха могли да се поберат повече килограми сирене?

В подкрепа на това си виждане ще се върна 220 години назад в онези времена при Адам Смит, примерът с производството на топлийки, за скотовъдното племе и направата на ножиците очертават насоките на различните професии и ползата от разделението но труда.

Сега, когато при толкова малкия избор, който хората имат при съществуващото ниво на безработица и при положение, че в близко бъдеще тенденцията няма да се промени, едва ли някой разчита само на тясната специализация.

Живеем във време, когато отличен заварчик се препитава като нощен пазач, лекар като таксиметров шофьор, счетоводител -като вестникар, но не смятам, че това е повод хората да не бъдат реалисти и обективни в отношенията си.

Реакцията у всички нас, когато става въпрос за ред задължения е почти една и съща, но какво става тогава, когато стоим и от двете страни?! Едва ли ще има размер на данъците, който да ни хареса, цена на услуга, която да ни се стори по джоба и, стока която да сме продали на изгодна цена (отнася се в общ план).

В живота хората непрекъснато преминават от едната в другата страна, на продавачи и купувачи на стоки, задоволяващи физически и психологични потребности, безценни и ценни, продават морал и купуват идеи, надежди и винаги всеки е прав.

Пристрастията (в спорта, в изкуството), религията, политическата принадлежност и различията при тях понякога (а според мен в повечето случаи) правят нещата да изглеждат не както са замислени.

Когато хората заемат позиции на различни полюси неизбежно стигат до противоречия. Продуктите на труда (интелектуален, физически) създавани в продължение на години могат за минути да бъдат обезсмислени, подценени и пратени в забвение от едни и възприети като спасение от други хора не познаващи се и не знаещи за съществуването един на друг, но все пак тези хора да изповядват една и съща религия, да са от една и съща партийна окраска или дори от един и същ футболен отбор. Известните различия биха могли да се породят на хиляди километри разстояние в спорове и дебати независими един от друг. Субективизма не е и няма да бъде чужд на всеки водещ някакъв спор но стремежа на разума трябва да бъде насочен към посока в която да се гледа на нещата след предварително направени обективни сравнения. Ако се избягват различаващите ни фактори и се подхожда (било то от толерантност или дори от лицемерие) е напълно възможно да се стига по-често до консенсус, да се харесват неща които по-рано са били дори незабележими.

За да умее човек да разбира другите и да преодолява бариерите към сърцата, умовете и мислите им, трябва да притежава солидна култура на поведение и общуване.

Ако потопени в един непрекъснат стремеж хората постепенно губят онова чувство за ориентация и попадат там, където всички техни идеи ще им се струват или изглеждат като отражение в криво огледало, то тогава ще ни бъде все по-трудно да откриваме онези събеседници, които да олицетворим с обективността и всички онези качества, които притежават хората, наричани от нас реалисти. Присъствието ни в реално заобикалящата ни среда и отношението ни към нея безспорно ще определя бъдещите ни действия и намерения, но е добре човек да знае, че средата е с доминиращо влияние върху индивида, а не той с такова върху нея! Големите обеми информация, която ежедневно ангажира съзнанието ни понякога е пречка да отдаваме значение на по-важните в действителност проблеми, само инстинкта ни за самосъхранение не е достатъчен в борбата, която всеки от нас води по стръмния си житейски път. Натрупаният опит несъмнено е голям плюс у нас, хората, но когато условията неволно станали пречка за натрупване на съответния опит са трудно променими в дадената ситуация и избора, както вече разбрахме е малък, търсещият изява в нова било то и непозната област, следва да бъде оправдан и евентуално новите добри постижения (ако има разбира се, такива), оценени (независимо от различните възгледи) както подобава!

Човешката природа и темперамент са необятни, но в крайна сметка сме свикнали да наблюдаваме няколко типа стил на поведение и именно около и от тях изграждаме своите мнения, възгледи, координираме своите действия, повлияваме се и неволно или не повлияваме на хората, събитията и процесите в живота.

Свикнали веднъж да смятаме, че е нормално да защитаваме собствените си позиции, е добре да знаем, че срещу нас ще се изправи винаги някой, който също като нас ще отстоява своите позиции. Това, разбира се, е повече от нормално, но в края на краищата за добро или за лошо ние пак ще стигаме до онези отправни точки на нашето съзнание, там, откъдето се зараждат нашите идеи, били те погрешни, или не. Сами ще се опитваме да си наложим като най-правдоподобно онова, което е най-близко до нашите възгледи и всичко това ще бъде разбира се, естествен стремеж да доказваме на останалите, но първо сами на себе си, че всичко онова, което ни съпътства в нашето ежедневие, е само плод и в резултат на погрешните виждания на хората, които в настоящия момент са на другия идеен полюс.

В общуването се проявява особен емоционално-морален ток, който може или да ни възвеличи, да повдигне самочувствието, или дълбоко да ни нарани.

След всички тези разсъждения съм склонен да смятам, че все пак хората са тези, които рано или късно стигат до изводи, каращи ги да си дават сметка малко или много за постиженията на другите, независимо от собствените ни възгледи. Тук на помощ и в подкрепа на моите думи идват и онези мисли на Джон Мейнард Кейнс”, че подържайки дълго време теории, които човек в последствие усилено атакува, не би трябвало да отхвърля техните силни страни”. Учудващо е в колко глупави неща човек може понякога да вярва, ако разсъждава прекалено дълго сам, особено в икономическата теория и пред редица други хоризонти, които поглъщат и завладяват човешкия разум. Тласкайки ни към противоречия, идеите, погрешни или не, са по-силни, отколкото по принцип се смята. И всеки, който отхвърля теориите, само следва своя лоша теория!!!