Преди да полетиш

Преследвай целите си за да сбъднеш мечтите си!

Архив за категорията 'Някъде във времето'

Приятел в нужда

Posted by mcmitashki на 21 май, 2012

Всичко на този свят си има цена! Безплатен обяд няма ми беше казал един човек преди 20-ина години малко след като платих сметката за обяда на сервитьора! Не знам в каква връзка бяха думите му но до ден днешен не си спомням този човек да ми е платил дори едно кафе!

Аз съм от хората за които парите не са всичко – още по-малко най-важното! Когато обаче са средство да постигнеш нещо винаги съм се стремил да направя така, че да не карам други хора да страдат от това те да излизат от техния джоб! Жал ме е да гледам как едно човешко отношение може да накара някой да повярва в това, че всичко на този свят може да бъде купено :( ! Любов, здраве, живот, приятел, мечта се превръщат в стока! Повече от 40 години от труда на Краси и близо 2 години на неговите приятели не стигат за това днес една битка да бъде толкова обезценена! Нама човек в България и по света който да повтори стореното от него през 1988г. и за жалост почти няма такъв, който да застане до него сега, когато е на път към поредното си постижение!

Когато оповестихме за намеренията си да помогнем на Краси да стане първия Българин IRON MAN в супертриатлона на пръсти се брояха онези, които възприемат идеята за смислена и сега когато сме на прага на това тя да се осъществи тези хора са още по-малко! Затворени останаха очите и ушите на Държавата и Бизнеса, на Министерствата и най-големите медии!

Благодарим на малцината протегнали ръка и помогнали Краси да има екипировка – фирма Ставен от гр. Сливен, самолетен билет – Краси Кръстев от БФХЛ, Кирчо Димитров от Мебеллукс  и народен  представител, регистрация за участие – ПП ГЕРБ Сливен! Цялата събрана до момента сума от всичко това възлиза на 7600 лв! За да може Краси да замине и да участва редом с още 2000 човека на старта необходимата сума е близо 20 000 лв! Голямо благодаря на нашите невероятни приятели от Германия моята сестричка Елка Петрова-Risse и нейното семейство, които поеха всички разходи по време на надпреварата и десетдневния престой в там!

Времето до старта е малко и дай боже предстои финал в Хавай а Краси е без адекватен и конкурентен велосипед! За радост се намери фирма, която да предложи цена и да осигури специфичната триатлонска рамка за велосипеда но 3700 евро са непосилни за възможностите ни днес!

Банковата сметка на Красимир Костов е: BG40RZBB1551002162321  и всеки който му вярва и го подкрепя в решимостта му да се бори може да помогне за това в една битка да има чета на негова страна и тя да расте!

Публикувано в Deja vu, Мотиватори, Някъде във времето, Приятели, Случва се | Leave a Comment »

Краси Костов дела и документи

Posted by mcmitashki на 8 май, 2012

Един невероятен разказ от един невероятен човек! Неандерталец, извън земен, чудак и какво ли още не е слушал за себе си Краси! Чуйте малкия му разказ и сами преценете какъв е той всъщност… За това при какви условия и с цената на какво Краси е това, което е!?

 

Публикувано в Браво, Здравословно, Мотиватори, Някъде във времето, Поздравително и лично, През работния ден, Приятели, Случва се | 1 Коментар »

Краси Костов и пример и цел

Posted by mcmitashki на 3 май, 2012

 

Написа се много и много се говори и съм сигурен, че всичко тепърва предстои! Ако можеше само да има повече хора, които да кажат да…… Онези 32 часа за които Краси Костов измина разстоянието от Лондон до Париж през 1988 и онези 209 см. висок скок на Стефка Костадинова скоро ще могат да бъдат подобрени! Може даже и пак да станем 4-ти в света по футбол и даже да имаме и мис свят :) ! Но самотния бегач на дълги разстояния все още е само песен на IRON MAIDEN а с Краси Костов за IRON MAN хората се броят на пръстите на едната ми ръка!

17. 06. е близо и пак сме сами! 

Публикувано в Браво, Здравословно, Мотиватори, Някъде във времето, През работния ден, Приятели, Случва се | 3 Коментара »

ЕВРОПА

Posted by mcmitashki на 15 ноември, 2011

 Има такъв континент има и такава рок-група има и такава търговска верига в която си вадя хляба като управител. Има начин на мислене, цели и идеи, които всеки човек причислявайки се и асоциирайки се с Европа изповядва и преследва. Аз живея и работя в Европа и се боря да оцелявам в нея! Доста съм обикалял из Европата, както и през изминалата седмица. В сърцето на Европа и в нейната столица Брюксел се уверих за пореден път, че Европа е място в което има място за всеки! В Европа има възможности за всеки и всеки има своя шанс тук!

Към всичко и към всеки хората имат оределено отношение. Колкото и различно да е субективното отношение на всеки към онова, което го заобикаля в един момент осъзнаваме, че влиянието на средата в крайна сметка се отразява и на нас самите! За да може човек да се чувства на мястото си е необходимо да дава от себе си, за да може там където живее да бъде щастлив!

2.30 мин. са необходими да преодолееш 2000 км. Но понякога цял един живот не е достатъчен да намериш мястото и себе си!

С приятелите си от политическата академия прекарах два дни от живота си на място, което по нищо не превъзхожда това на което съм се родил, но и на място което припознах като свое – наметнал шалчето на любимия отбор над стадион “Хейзел” се чувствам победител а в Европейския парламент си бях като на моето работно място :) . Имам усещането, че където и да акустирам ако знам какво търся и ако према това, което получавам като резултат от моето отношение винаги мога да се чувствам на мястото си!

Своя собствен свят хората градим сами и това да се чувстваме здраво стъпили на краката си, където и да е зависи единствено и само от нас самите и от онова което правим за да е така!

И въпреки всичко у дома си е най-добре! Не бяхте чели за мен дълго време! Не съм изчезнал нарочно и не съм избягал! Аз съм си тук! До хората които обичам и до онези неща за които живея :) !

За Брюкселската ми епопея може да видите повече ТУК :) !

Публикувано в Deja vu, Някъде във времето, ПолиТИКанти, През работния ден, Приятели, Случва се | Leave a Comment »

Страх – vol.2

Posted by mcmitashki на 11 август, 2011

 ”Научете се да се справяте с неуспехите;

Научете се да се справяте с отказите;

Научете се да се се справяте с финансовите затруднения;

Научете се да се справяте със самодоволството

и винаги давайте повече, отколкото очаквате да получите!”

по Антъни Робинс

  Краси Костов не познава страха! Не го познаваме и ние хората окло него! Сега започваме борбата – други трябва да се страхуват! Например хората от клипа :) !

Не искам да вменявам вина! Провали няма – има само резултати! Не заминахме и не участвахме. Сега имаме повече време да се подготвим – цяла година! Краси ще стане IRON MAN! Не е все едно кой помага. Лошото е, че никой не го прави или поне не от сърце. Отказа в последния момент на един от спонсорите (а те са само трима) и полувинчато изпълненото обещание на втория провалиха участието. Не се сърдя. И малката помощ е помощ. Дано за напред нещата се променят в положителна посока. Ние ще дадем всичко от себе си и ще преминем през лентата с надпис IRON MAN! Дано институциите в България осъзнаят, че имаме намерение да го направим с Българското знаме на раменете на Краси…..?

Много преуспяващи хора знаят как да използват онова, което е най-важно без да затъват в подробности. Можете да прекарате цялото си време в изучаване на корените на дървото, а може да се изучите как да берете плодовете! По-добре е да се вгледате в ползите, а не на всяка цена в инструментите с които да извършите нещо. Не винаги са важни подробностите  а резултата! Горните думи са в страни от философията ми и това са доста големи компромиси на които трудно съм способен. Ама мамка му понякога има и неща по-силни от мен колкото и да е трудно да се повярва нещо такова :) ! Все пак е добре да се знае, че ефективните лидери не са непременно хората с най-много информация, а тези с най-много знания! Ако погледнете преуспяващите хора ще видите, че те не са непременно най-умните, нито най-добрите, силните или бързите. Те са от хората, които са се отдали изцяло на това, което правят!!!

Няма сигурен успех без отдаване!

Ако сте от хората, които притежавате чувството за уважение и оценка на другите успеха няма да закъснее.  Ако обсъждате с вашите съмишленици и колеги как да се направи нещо и как да се постигнат по-добрите резултати то те няма да закъснеят! Имате данни за пропуски, обратна връзка за грешките ви, срещате се и обсъждате процеса неминуемо ще се ускори.

Том Уотсън, основателя на IBM разказва история в която един от подчинените му направил ужасна грешка , която струвала на компанията десет милона долара! След като го повикал в кабинета човека казал: Предполагам, че искате оставката ми? Уотсън го погледнал и отговорил: Шегуваш ли се? Ние току що изхарчихме десет милиона за обучението ти…….!

Няма цена, която да не си заслужава това към което сме се устремили!

Публикувано в Deja vu, Браво, Здравословно, Мотиватори, Някъде във времето, Поздравително и лично, ПолиТИКанти, През работния ден, Приятели, Случва се | 2 Коментара »

Краси Костов и приказката на широко затворените очи…

Posted by mcmitashki на 28 юни, 2011

“Мъдреца сочи луната а глупака гледа в пръста му”

Тази истина все повече започва да важи днес! Каузата на всеки от нас е да даде от себе си онова, което ще му донесе удовлетворение и донесе очакваното! Всеки иска да бъде забелязан и уважаван заради това което прави и което дава! Малко са хората обаче които искат да платят цената! Да постигнеш до изобилието с даване или да дадеш дори без да те забележат - възможноли е? Сещам се за мечтите на един знаещ, че си отива от този свят човек. “Щом като човек може да стъпи на луната защо да не може да постигне всичко, към което се стреми на земята”? Колко са в днешно време тези хора?

Краси Костов е не само мечтател. Краси Костов сбъдва! Направил го е не веднъж и сега, когато е на път да го направи пак, не трябва да е сам! Застанахме до него и сме решени да помогнем. Да помогнем, не само на него а и на нас, на вас и на всички, които вярват, че искаш ли силно ще успееш!

Какво се случва? Поредното доказателство, че не всеки е сигурен в себе си! Това е разбираемо, но неможеш да не си сигурен в нещо без да се опиташ поне малко да си част от него!

Толкова много хора, които претендират за това, че са нещо сега не направиха нищо! Личен избор е на всеки какво и как. Но когато виждаш претенциите на така наречените големи и как са в големи коли, големи офиси, големи згради и с големи кореми а с толкова малки души чак започва да те боли! Има криза и няма пари за благородни и хуманни каузи но за “S” класи, банкети и силикон пари има…!? Много е лесно да се бием в гърдите за всичко голямо, което се случва около нас и се припознаваме в него, но правим ли самите ние нещо за това да е факт? За конкретната инициатива се обърнах към десетки небезизвестни фирми и частни лица. То не бяха здравословни води, енергийни напитки, имиджови компании и търговси марки - само една политическа партия и спортния сайт “Гонг. бг” протегнаха своята ръка! Подобна инициатива е уникална възможност, не само за този който ще я осъществи, но и за всички които биха помогна,ли но……. Широко затворените ни очи пречт да видим това!

Превърнахме се в просяци търсещи спорсонство. А нещо подобно е по-скоро инвеститция отколкото дарение – писах веднъж за това!

Повода  да споделям всичко това е  решимостта ни Краси да подобри постижението си от 1988г. и този път с по-големи дистанции. Ежедневните занимания и спортната форма на Краси ни кара нашият екип да вярваме, че това е възможно и да направим всичко по силите си за да го подкрепим! Световното първенство тази година е на 16-ти Октомври в Хавай  и е от веригата състезания “IRON MAN”. Краси е доста популярен с успехите си, почетен гражданин на Сливен и го познават хиляди хора! На подобен форум България още не е имала участник и още по-малко успех. За хората, които ще спомогнат това да се осъществи съм убеден, че ще се говори много!

Наградния фонд е 1,500 000 щд. а не са малки и приходите от рекламата на подобно събитие – при постигането на първия си рекорд в Гинес филма беше продаден на и излъчен от 42 световни телевизии в т.ч. „Евроспорт”  и „НБС Суперчайнъл” където Красимир Костов е звездата на предаването и удиви с постижението си компанията на световния шампион във формула 1 Найджъл Менсъл и покойният вече Сър Боби Робсън!

Какви са притесненията ни:

  1. Квалификацията за място в Хавай е на 10 Юли в Цюрих и сега най-важното за нас е да осигурим на Краси възможност той да участва там! Таксата за участие е 1200 шв.франка а самото заминаване и участие също са свързани с финансова помощ.
  2. Идеята е инициативата да стигне до повече хора, медии и средства за популяризиране с което целта е добрата кампания да помогне за събирането на средства необходими за участието. Да се провокира интереса на спортните медии, канали и предавания, възможно повече институции  и потенциални рекламодатели.

Като съпричастен човек, инициатор и PR на спортния клуб реших да се обърна към немалко хора. Краси в момента се нуждае от подкрепата на повече хора обичащи спорта и мотивация за това което прави! А времето напредва!

Всяка идея в тази посока ще бъде в полза на начинанието. Смятам, че позитивите от популяризирането ще бъде взаимно, както и всички последствия от постигнатите резултати! Веднъж задвижен процеса сигурен съм ще намери широк отзвук и ние няма да спрем да му помагаме!

Ще се намерят ли обаче повече хора с все още ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ……..?

Публикувано в Deja vu, Бит, Браво, Здравословно, Мотиватори, Някъде във времето, ПолиТИКанти, През работния ден, Приятели, Случва се | 4 Коментара »

Шах-Мат живота в нечии ръце

Posted by mcmitashki на 24 май, 2011

“Ако бялото е цвят то черното какво е”? Тогава всички телевизори са цветни :)

Когато броеницата се скъса и човек най-малко се надява се появява смисъла, да се пребори пак, дори и без да се разкае!

Аз съм бял – и правото
имам да тръгна пръв,
всички пешки – напред!

Аз съм черен и влезеш
ли в моето черно поле -
тук ще умреш!

Сто войни, водих с него на тази дъска,
май че е време да спра!
Хей, приятел – дай да оставим войните на мира -
да пием по бира!

Шах играем, а сякаш самите сме дървени пешки
в нечии тежки ръце!
Хей, приятел – дай да оставим шаха на мира -
да пием по бира!
Шах-Мат – днес печеля аз!
Шах-Мат, Шах-Мат – утре ти!

Като пъзел е живота – ако и едно парче се губи…. губиш всичко! Като кръстоловица трябва да се решава-една буква да липсва и нищо не е наред – празен си!

Иакаш да спасиш света и хората, които са се загубили ала те искат ли…….!? Кръводарител си но искаш да ти плащат! Вените са твърди нямаш нищо. Одавна всичко си продал – дарител ли си…..!? С две раце се кръстиш и с двете си крадеш – признат грях е врата към новя ти грях! За болката си сипваш питие а от ментетата боли глава, защо ли след като е празна……?

Няма връщане назад
по пътя поел съм, не мога да спра
Намерих заключена тази врата.
Дали не оставихме там любовта?

Вярата вечна е и ще те остави да искаш да бъдеш да искаш да си. Съдбата единствена ще те поправи – ръка ще протегне да продължиш!

А ПЕСЕНТА НА THE CARS Е ЖЕСТОКА! За такива неща си заслужава много!!!

Публикувано в Deja vu, Някъде във времето, Случва се | Leave a Comment »

Навик или природа!?

Posted by mcmitashki на 22 април, 2011

Не се оплаквай, задето нямаш….. Радвай се на това което имаш.

Х. Станли Джъд

Из “20 Златни правила” на Хал Ърбън

Зимата е вече история! Едно от оправданията за това защо не правя някой неща беше лошото време…..    Не карам велосипед, не ходя в балкана, не ходя на фитнес еееее и защо? Времето било лошо. А дали е така?

Когато Майк (все още млад :) ) прояви завидна воля мотивиран от мен със сигурност се похвали, че е спрял цигарите докато четях аз запалих поредната! Аз който толкова лесно мога да тегля чертата на каквото и да е тази зима не мога да се позная! Днес за трети пореден ден отивам на тенис корта. Като вляза в залата другата седмица сигурно хората с които трнирах преди нова година ще се запознават отново с мен :) ?

“Ние сме онова което правим непекъснато. Следователно съвършенството не е постъпка а навик” споделя Аристотел.

Винаги, когато се говори на тази тема, настоятелно подчертавам, че – също както и мисловната нагласа – навиците могат да бъдат променени. И нито възрастта на човека, нито продължителността на периода, през който е бил подвластен на един или друг навик, не могат да бъдат извинение за това да продължи да се придържа към него. Единственото, което е от значение, е желанието за промяна. Неизменно ми се задава въпросът: “Не сте ли чували поговорката, че не можеш да научиш старо куче на нови трикове?” Чувал съм  и то не веднъж, но че не едно и две стари кучета са я опровергавали, когато са били грижливо тренирани. Пък и тук посланието не е за старите кучета, нито пък за трикове. То е за хората и техните навици!

Преди време промених един свой навик на който робувах доста. Без да се усещам здравата псувах. Сега ме е срам да си призная, че толкова дълго време съм си въобразявал, че в това няма нищо лошо. “Всеки псува, пък и това са само думи”, оправдавах навика си аз. В един момент мой приятел, от когото дълбоко се възхищавам повдигна внимателно въпроса пред мен. Попита ме дали осъзнавам, че думите които използвам, говорят за собствената ми същност. Давам ли си сметка, че някой от тези думи са обидни за останалите. Дали не бих общувал по-добре, подбирайки по-подходящи думи – нямам какво да кажа в своя защита! Върха на сладоледа беше преди няколко дни, когато дъщеря ми с нейните ненавършени 9 ме попита “какво означава да е.а” направо зяпнах! Нецензурния език, който употребяваме, е обиден за другите хора, а и не говори добре за човека който го употребява. Колкото повече мисля над думите на моя приятел и тези на детето си, толкова повече искам да се променя.

Изобщо не твърдя, че един навик може да бъде преустановен толкова лесно. Резкия отказ от някой навик е резултатен при едни хора, но и невъзможен при други. Да се откажеш изведнъж от някой навик е по-скоро изключение, отколкото правило особено когато става дума за навици като пиенето, пушенето и престрастяването към нещо. Изходната точка обаче при всички случаи трябва да бъде една и съща: осъзнаване на потрбността и необходимостта от отказ и силно желание за промяна. Не са ли изпълнени тези две задължителни условия, няма да успеете да се откажете от навика си – дори да ви бъде прдоставена цялата налична помощ на света!  Следва……

Публикувано в Deja vu, Бит, Здравословно, Мотиватори, Някъде във времето, Приятели, Случва се | 4 Коментара »

Псевдоним или кажи как се казваш?

Posted by mcmitashki на 22 март, 2011

Хайде кажи как се казваш, колко посоки владееш. Приказки колко разказваш и да им вярваш не смееш….кажи как се казваш?

 

Толкова е цветна палитрата на имената ни, че понякога забравяме дори кои сме :) ! Интересното е колко често контактуваме с хора, на които дори не знаем имената!? Не само социалните общности но и професионалните такива стават не веднъж среда на комоникация без истинските ни имена. Спомням си една история на бригадата за гроздобер от ученическите ми години в техникума по електротехника в Сливен през 1986г, когато мой учител по бълг. език в желанието си да разбере от мой съученик с кой живее в една квартира получава възможно най-оскъдната информация:

- Ти с кой си в една квартира? Пита Стефанов.

- С Аксепта, Шошко и Гилъна е отговора …. :)   Аре ходи та разбери….

- Добре де хора не живеят ли там в крайна сметка? Още се смея като се сетя :)

Разказвам тази история защото и тук в блогпространството всеки е себес си а в същотот време е и някой друг!

Идеята ми е да разбера, кой кой е и защо той е? Преди да отправя предизвикателството към най-любопитните за мен псевдоними ще разкажа защо аз съм тях……

mcmitashki – започнах да го използвам след като създадох първата си електронна поща преди доста години в абв! Много бързах и първото за което се сетих е най-честото обръщение към мен за момента “МС” идва от основните ми занимания по него време – работата ми като DJ! МС ми го сложиха приятелите без да съм завоювал титлата официално но и поради причината, че бях просто най-добрия :) и понеже съм Николов Митев се роди МС Митко Найк ЕМ!

Ассерт-а съм от доста по-одавна 1984-85г! Пристрастията ми към Метъл музиката и в частност групата Accept са причината почти всеки, който ме познава да се обръща и до днес така към мен! Харесвам и обичам много името си. Но обичам и всико онова и всички онези, които с усмивка се обръщат към мен с някой от моите прякори! Най-хубавото е, че и за миг не съм се чувствал обиден или притеснен а напротив отценен! Харесвате ли вашите прякори? Ако да защо? От къде идват и какво ви носят? Предавам щафетата и хвърлям ръкавицата и ще попитам мъжът от “Сребърната планина” Майк за да разкаже защо е и РАМ :) , Интересно ми е потеклото и титлата на Графът :) , питам аз там Дачи какво е LeeAnn :) ? Надявам се да нямате тайни и от своя страна да посочите по трима ваши приятели! Вие си решете как – коментар при мен или с разказ при Вас! Предайте нататък и на добър час :) !

Публикувано в Deja vu, Бит, Някъде във времето, Приятели | 8 Коментара »

Без граници…

Posted by mcmitashki на 21 февруари, 2011

 

Човешките възможности…. до къде могат да стигнат!? Кои са хората, които пилотират самолета докато прекосяваме океана, строят онези високи сгради, спасяват човешки животи или даряват органите си, за да живее някой друг! Силата на духа и разума променят съдби, променят политики, променят света!

Нямат цвят и възраст, нямат народност! Колко са тези хора и къде живеят? Какво ги прави, такива каквито са…..?

Един такъв човек, един невероятно голям Българин с пословичната си сила на духа и доказани физически способности живее днес в гр. Сливен!

Красимир Костов е роден в България и по-точно в Сливен на 22 Март 1959г. Още на 4 годишна възраст, след като преплува р. Тунджа под  вода  Краси загатва за своите неограничени възможности – на тялото и най-вече на духа! От тогава не спира да доказва силата на вярата и тази на характера си. Спорта няма име….. Краси плува, играе футбол и промяня смисъла на понятието разстояние и време преодолявайки ги с бягане или на велосипеда. Супер триатлона е дисциплинта родила се благодарение на непримиримия му стрмеж към борбата с времето и пространството!

На световния форум Красимир Костов легитимира, както България така и вярата на всеки човек за успех – успеха тогава, когато истинки го търсиш и непрестанно желаеш!

През 1988г. Смайва света с невероятното си постижение, като изминава разстоянието от Лондон до Париж с бягане, преплуване на ламанша и на велосипед за 32 часа! Светила в спорта като Сър Боби Робсън и световния шампион във Ф1 Найджъл Менсъл са одивени от рекорда на Краси и не крият възхищение към човека демонстрирал извънпределните способности, задоволството си от факта, че са в едно телевизионно студио с феномена, имат удоволствие да се докоснат до него и да го познават! Красимир Костов не спира да търси предизвикателства и да поставя на изпитание духа и тялото. През 1993г. в чест на празника на родния си град Сливен поставя рекорд, като за по-малко от 24 часа непрекъснато каране изминава близо 700 км. с велосипед по не лекия маршрут от София – Карлово – Казанлък – Сливен – Ямбол – Грудово – Бургас – Грудово – Ямбол – Сливен – родното Селиминово до финала в  Сливен! Подвизите на Краси не свършват до тук! Най-хубавото днес е, че тепърва предстоят. Още тази година ще стискаме палци през месец Юли Краси да покори Швейцария! Едно своеобразно завръщане, за което винаги и всеки в живота си мечтае  -  “Завръщане в бъдещето”!

Публикувано в Deja vu, Здравословно, Мотиватори, Някъде във времето, Поздравително и лично, Случва се | 1 Коментар »

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.