Краси Костов дела и документи

Един невероятен разказ от един невероятен човек! Неандерталец, извън земен, чудак и какво ли още не е слушал за себе си Краси! Чуйте малкия му разказ и сами преценете какъв е той всъщност… За това при какви условия и с цената на какво Краси е това, което е!?

 

Страх – vol.2

 ”Научете се да се справяте с неуспехите;

Научете се да се справяте с отказите;

Научете се да се се справяте с финансовите затруднения;

Научете се да се справяте със самодоволството

и винаги давайте повече, отколкото очаквате да получите!”

по Антъни Робинс

  Краси Костов не познава страха! Не го познаваме и ние хората окло него! Сега започваме борбата – други трябва да се страхуват! Например хората от клипа !

Не искам да вменявам вина! Провали няма – има само резултати! Не заминахме и не участвахме. Сега имаме повече време да се подготвим – цяла година! Краси ще стане IRON MAN! Не е все едно кой помага. Лошото е, че никой не го прави или поне не от сърце. Отказа в последния момент на един от спонсорите (а те са само трима) и полувинчато изпълненото обещание на втория провалиха участието. Не се сърдя. И малката помощ е помощ. Дано за напред нещата се променят в положителна посока. Ние ще дадем всичко от себе си и ще преминем през лентата с надпис IRON MAN! Дано институциите в България осъзнаят, че имаме намерение да го направим с Българското знаме на раменете на Краси…..?

Много преуспяващи хора знаят как да използват онова, което е най-важно без да затъват в подробности. Можете да прекарате цялото си време в изучаване на корените на дървото, а може да се изучите как да берете плодовете! По-добре е да се вгледате в ползите, а не на всяка цена в инструментите с които да извършите нещо. Не винаги са важни подробностите  а резултата! Горните думи са в страни от философията ми и това са доста големи компромиси на които трудно съм способен. Ама мамка му понякога има и неща по-силни от мен колкото и да е трудно да се повярва нещо такова ! Все пак е добре да се знае, че ефективните лидери не са непременно хората с най-много информация, а тези с най-много знания! Ако погледнете преуспяващите хора ще видите, че те не са непременно най-умните, нито най-добрите, силните или бързите. Те са от хората, които са се отдали изцяло на това, което правят!!!

Няма сигурен успех без отдаване!

Ако сте от хората, които притежавате чувството за уважение и оценка на другите успеха няма да закъснее.  Ако обсъждате с вашите съмишленици и колеги как да се направи нещо и как да се постигнат по-добрите резултати то те няма да закъснеят! Имате данни за пропуски, обратна връзка за грешките ви, срещате се и обсъждате процеса неминуемо ще се ускори.

Том Уотсън, основателя на IBM разказва история в която един от подчинените му направил ужасна грешка , която струвала на компанията десет милона долара! След като го повикал в кабинета човека казал: Предполагам, че искате оставката ми? Уотсън го погледнал и отговорил: Шегуваш ли се? Ние току що изхарчихме десет милиона за обучението ти…….!

Няма цена, която да не си заслужава това към което сме се устремили!

Блясъкът на искрата

Първи златен медал

Шампионът

Стига да има кой да я запали. После искрата може да се превърне в пожар: на

Боби и Никола

любовта, на страстите, на борбите ни!

Веднъж запален огъня иска малко: да го наглеждаш, подклаждаш и пазиш! Късмет е да имаш някой, който да ти посочи луната и ти да не гледаш в пръста му а в нея.  Ако го искаш силно един ден ти може да посочиш с ръка земята стъпил върху луната.

Десет месеца след първия допир с тенис ракетата на 9 години Никола Димитров Митев вече има и първия си медал при това златен и от първия турнир в който участва в конкуренцията на още седем други момчета на негова възраст 8-10 год. от още два клуба от Сливен и Нова Загора.

Търпението, постоянството, труда и отношението винаги са добри партньори – рано или късно ти се отплащат!

Неделя 29-ти Април на кортовете на комлекс “Спорт палас” в Сливен. Организацията на турнира беше на

ниво. Респектиращ беше и броя на участниците. В предварителнтата група Никола спечели и трите си срещи а полуфинала с Борислав се оказа най-трудната може би най-вече заради напрежението от задължителната победа.

Всички медалисти

На финала Никола с треньор Христоско Атанасов не се размина лесно срещу най-достойния си противник Боби с треньор Анатоли Пеев но контузията на съперника облекчи до голяма степен нещата. Тук искам да отбележа мъжеството, което подгласника демонстрира стискайки зъби до края на срещата завършила с тайбрек! Много големи мъже могат да се поучат от примера и куража на момчето заело второто място. Боби завърши накуцвайки и блясъка на сребърния медал има силата на златния! Третото място зае Борислав също с треньор Анатоли Пеев побеждавайки в малкия финал Мони от Нова Загора!

Първата крачка е направена и за тези деца всичко тепърва предстои! Стискам ви палци малки мъже. Пожелавам ви колкото се може повече аса в сервиса и ви подкрепям с всички средства – бъдещето е пред вас там където е и блясъка на славата!

Без граници…

 

Човешките възможности…. до къде могат да стигнат!? Кои са хората, които пилотират самолета докато прекосяваме океана, строят онези високи сгради, спасяват човешки животи или даряват органите си, за да живее някой друг! Силата на духа и разума променят съдби, променят политики, променят света!

Нямат цвят и възраст, нямат народност! Колко са тези хора и къде живеят? Какво ги прави, такива каквито са…..?

Един такъв човек, един невероятно голям Българин с пословичната си сила на духа и доказани физически способности живее днес в гр. Сливен!

Красимир Костов е роден в България и по-точно в Сливен на 22 Март 1959г. Още на 4 годишна възраст, след като преплува р. Тунджа под  вода  Краси загатва за своите неограничени възможности – на тялото и най-вече на духа! От тогава не спира да доказва силата на вярата и тази на характера си. Спорта няма име….. Краси плува, играе футбол и промяня смисъла на понятието разстояние и време преодолявайки ги с бягане или на велосипеда. Супер триатлона е дисциплинта родила се благодарение на непримиримия му стрмеж към борбата с времето и пространството!

На световния форум Красимир Костов легитимира, както България така и вярата на всеки човек за успех – успеха тогава, когато истинки го търсиш и непрестанно желаеш!

През 1988г. Смайва света с невероятното си постижение, като изминава разстоянието от Лондон до Париж с бягане, преплуване на ламанша и на велосипед за 32 часа! Светила в спорта като Сър Боби Робсън и световния шампион във Ф1 Найджъл Менсъл са одивени от рекорда на Краси и не крият възхищение към човека демонстрирал извънпределните способности, задоволството си от факта, че са в едно телевизионно студио с феномена, имат удоволствие да се докоснат до него и да го познават! Красимир Костов не спира да търси предизвикателства и да поставя на изпитание духа и тялото. През 1993г. в чест на празника на родния си град Сливен поставя рекорд, като за по-малко от 24 часа непрекъснато каране изминава близо 700 км. с велосипед по не лекия маршрут от София – Карлово – Казанлък – Сливен – Ямбол – Грудово – Бургас – Грудово – Ямбол – Сливен – родното Селиминово до финала в  Сливен! Подвизите на Краси не свършват до тук! Най-хубавото днес е, че тепърва предстоят. Още тази година ще стискаме палци през месец Юли Краси да покори Швейцария! Едно своеобразно завръщане, за което винаги и всеки в живота си мечтае  -  “Завръщане в бъдещето”!

Опит за летене

Чука вече на вратата новата година и е време за тефтера! Каква я свърших ме и коя не!? Една бърза рекапитулация на последните 12 месеца и задължително планове и целеполагане за следващите 12 просто идва ред на следващия полет!

В една от дисциплините, изучавани някога от мен в стопанската академия в Свищов “Стратегическо планиране” има една тема в която се обръща внимание на жизнения цикъл на продукта. Много често сещайки се за тогава и невероятния проф. Димитър Панайотов си правя асоциации и с времевите колебания и на житейските настроения при състоянието на духа! В края на годината е нормално за пореден път всеки човек да си направи кратка “равносметка” и да потърси за пореден път отговор на немалко въпроси и в зависимост от тях да си постави и нови задачи но едно ми е било винаги чудно? Как датите сами по себе си могат да имат такова голямо значение и толкова силно влияние – примерно 1-ви Януари…..?
За себе си мога да кажа, че аз също робувам на датите и гледам на такива дни по специален начин но това не ми пречи нещо, от което имам нужда и силно желая да го преследвам със същата страст всеки ден макар и толкова обикновен!
Останаха два дни до вечерта в която много от вашите мебели и тавани ще са изпръскани с шампанско някой яко ще ги боли главата поне ден и после всичко почва отначало, като за една нова година или просто, като за следващия ден!?
Успяхте ли да се докоснете до онези неща, които си пожелахте преди година? С усмивка ли ще изпратите тази, която си отива? Нормално е очакванията към следващата да са още по-големи – така и трябва…..

Пожелавам на всички да държите широко отворени очите, сърцето и душата си, за да може да е широка и усмивката ви! Правете само онова, което наистина искате – правете всичко, което искате щом ви харесва, още повече ако знаете, че то ще се хареса на човека до вас и  носи щемпъл “добрина”!
Пожелавам ви да имате онези безценни неща, които не се купуват с пари а са плод на щасливата съдба!
Здраве, любов и късмет ще ви пожелая а пари се крадат най-лесно – просто ви пожелавам да не ви хванат това разбира се е шега!
За това желанията ви да се превърнат в действителност бих се помолил  на всевишния – дори  обещавам да стискам палци, че и да помагам!
Имам и една молба! Не пестете от любовта си – Обичай те се още-повече и повече, защото колкото и да обичаш никога не е достатъчно – винаги може още!

Казвайте всеки ден поне по веднъж “ОБИЧАМ ТЕ” на човека в сърцето ви!!! Прегръщай те се силно и се целувайте бавно, тихо, често – правете го винаги!
Просто разперете широко криле и успешен полет през 2011 на всички приятели!

Походът

Димитров ден !!! Днес е празника на град Сливен а доколкото знам и на Радомир! В такива дни обикновено съм малко по-напрегнат и по-мълчалив! Сядам за кратко някъде сам и…… въпроси……. сякаш за миг спирам за почивка!? Днес не е по-различно но можеби за много кратко, защото от Дмитров ден до Димитров ден разстоянията с всяка изминала година стават все по-дълги а времето за тяхното изминаване все повече и повече не достига! В такива дни може би е време за презареждане!? Дали заради пожеланията или заради очакванията се отпускаш за момент, усмихваш се и само кимаш съгласително После идва сервитьорката със сметката и колкото и невероятно да звучи, като я видиш и усмивката ти става още по-широка !!! В такива дни по празници обикновенно сме свикнали да се преброяваме…. и може би с право!? Разбираш силата на думите и за хората, които ги произнасят а защо не и за хората, които ще забравят – “по делата им ще ги познаете” …. Тези дни са различни! Самия факт, че вниманието към теб ще бъде различно те кара и ти самия да си различен в поведението и държанието си но едно нещо не се променя а то е задължението! Дълъг е пътя и дори за момент да видиш края му или набелязаната цел просто не ти остава нищо друго освен да продължиш и то напред – не на ляво или дясно а напред!!! Та преди да си махна скъсаното наметало и вдигна меча си към небето и да извикам силно напред искам да благодаря на всички онези, които не забравиха за този ден – бъдете здрави и усмихнати! На теб, любов моя, че първа го направи ще кажа само колко много те обичам!!!

Иска ми се хората от града в който съм роден – наследници като мен на Хаджи Димитър да могат по-безаварийно да преодоляват препядствията по-време на своя поход но……..за това може би ще трябва да почакат до Йорданов ден !?

ПОХОДЪТ

Сам тази нощ пред звездния безкрай.
Сам беше той увит със скъсан плащ.
Всеки друг би спрял, всеки, аз знам.
Всички други спят знам, че съм сам.
Всеки друг би спрял в своят Рай.
Кой ли би вървял докрая сам извън своя сън?

Мрак студ и прах пред звездната врата,
за първи път сега и той изпита страх.
мойте войни спят, сам съм сред тях.
Всеки друг би спрял в земният Рай,
само аз не спрях. Стигнах до край.
Пътят свърши сякаш бе отрязан с нож моят сън.

Старият жрец бе прав кой път винаги води до тук.
В чий сън светът е облян в кръв.
По кой път аз стигнах до тук.
Цял живот водех войни,
за да достигна ръба на света.
Смърт, страх, пепел и грях
напомнят за мойта вина.

И нали ти жрецо мъдър в светлия храм Ериду.
О, ти предрече, че всеки сън има край.

Той бе повярвал на една древна карта
и цял живот бе водил войни, за да достигне
края на света. Далеч зад него бяха останали
Суза, Вавилон, Маган, Инд, Геон, Ефрат.

Той стоеше на ръба на света,
изморен, остарял, загърнат със скъсаното
наметало. Зад него в боен ред се строяваха
стотниците, войниците, бойните слонове,
конете, колесниците. А той стоеше на света
и гледаше в звездния хаос.
Накрая вдигна меча и викна: “Напред.”

Цял живот водим войни,
за да достигнем ръба на света.
Всяка нощ от страх се потим,
за да не паднем от там.

Сега кой ще ни каже,
има ли пътят ни край?
Кой ще ни каже,
ще стигнем ли ние до край?
Ти жрецо мъдър в светлия храм на деня.
О, ти предрече, че всеки сън има край…

Ден първи!

Признавам си, че съм провокиран за този пост но това е нормално! Живота не е солово изпълнение а напротив! Всичко онова и всички онези, заради които се опитваме да бъдем дори това което не сме влагат истинския му смисъл! Абсолютна истина е, че миналото трябва да си остане там, но по-голямата истина е, че към бъдещето трябва да се гледа с широко отворени очи, разкопчана риза и отвързана душа – стига скрупули, клишета и догми!
Тази песен е аналог на онова, което днес прочетох но е и мое кредо от много много отдавна! Подарявам тази мелодия на Приятелите, които през Септември ми припомниха за разкопчаната риза Онези, които не се виждат във фото репоратажа прегръщам ги силно и ги целувам нежно днес, защото е ден първи……а как само ги обичам…..!!!???

Секундите надбягани
от пулса на сърцето…
Пристига сняг на прага ни
и става много светло.

Приижда с гръм и музика,
облечена във бяло -
след нощната илюзия
да почнем отначало.

Да сложим ясна граница
на своя ден предишен
и върху чиста страница
“ден първи” да напишем.

След празничните изстрели
в пространствата далечни
ще срещнем нови истини
и хора по-човечни.

Тревоги ще изпитаме,
ще стигнем нови цели…
Нощта приижда в дните ни
като снежинки бели…

Да сложим ясна граница
на своя ден предишен
и върху чиста страница
“ден първи” да напишем.

Таралежите с пораснали бодли

Много често чувам да казват, че децата в махалата растът по-бързо? Ами добре! Като се наслаждавах на купона за рожденния ден на Никола (сметката на кръчмарите няма нищо общо ) се замислих върху това и както и да прсмятах Детето си ставаше точно на девет Тази година реших да не му отказвам нищо и да не им чупа хатъра на децата да изпълнявам всички желания като всяка година впрочем

С нищо не може да се сравни с онова което човек вижда и изпитва в такива моменти!
Попътен вятър юначето ми!

6 без 10!

Съкровищтнико в еловия лес
от векове живееш и до днес.
Богат си ти в леса си безпределен
и щедър към родените във Събота срещу Неделя

Не не става въпрос за алтернативният ни национален химн! По правилно е 17.50 часа! Било е Събота преди 39 години! Ами растем с Божията помощ, помъдряваме казват и хубавеем! Естествено, че ще почерпя и ще продължа да върша добрини и всичко онова, което ми доставя удоволствие и се харесва на хората, които обичам! Да съм ви жив и здрав! Внимавайте с подаръците – колкото повече – толкова повече!!!

Поздрава, който сам ще си направя е една песен, която до голяма степен е описание на стремежите ми!

Първите уроци

Колко съм послушна, колко съм добричка,
колко грижи имам Аз съм ученичка.
Първите уроци струват ми се тежки,
как да ги науча без да правя грешки?
Пишенето лесно, четинито лесно
но от таз задача идвами да плача.
Ооооо кога ще стана толкова голяма,
че да зная всичко, както знае Мама…

Точно преди година Никола а днес и Миленка прекрачи прага на родното училище за да чуе първия звънец и първите уроци…
На добър час умницата ми малка и да ти спори!