Антагонизъм (от гръцки ανταγωνισμός — спор, борба) е една от формите на противоречие, характеризираща се с остра, непримирима борба между враждебни сили и тенденции, между противоположни възгледи и интереси.
Религиозен антагонизъм
Нетърпимостта и противопоставянето на религиите води до религиозен антагонизъм: християни срещу мюсюлмани, протестанти срещу католици, мюсюлмани срещу юдеи. Подобен антагонизъм съществува и между поддръжниците на идеята за еволюцията и тези за сътворението.
Антагонизъм в марксизма (класова борба)
До Маркс класовата борба се счита за случайно явление. В историческия материализъм деленето на обществото на класи според отношението им към средствата за производство е закономерност, определена от обществено-икономическата формация. Карл Маркс счита, че буржоазните капиталистически отношения се явяват последната антагонистична форма на обществения процес на производство.), а В. И. Ленин отбелязва, че антагонизмът и противоречието са две различни неща и че при социализма първото ще изчезне, а второто ще остане.
Приятелството означава междуличностна връзка, която се изразява в поведение на
сътрудничество и подкрепа, взаимно разбиране, уважение и привличане, както и прояви на помощ в случаи на нужда или криза. Приятелите са хора, които взаимно се радват на компанията си и проявяват лоялност един към друг, често до степен на алтруизъм. Обикновено споделят сходни вкусове и вършат заедно дейности, които са им приятни, помагат си в трудни моменти, обменят съвети и си връщат един на друг жестовете. За някои хора приятелството означава и просто доверието, че другият няма да ти навреди. Ценностите, които човек открива в приятелствата си с други хора, често са резултат от това, което те демонстрират като редовно поведение:
• поведение, при което един човек желае най-доброто за друг,
• честност, например в ситуации когато е трудно истината да бъде изречена без да нарани чувствата,
• взаимно разбирателство.









