Защо

Измина още една седмица и с това старта на нашето истинско професионално начинание се доближи с една седмица! Обучението на екипа за който се грижа върви не добре, защото е много добре и сега, когато имаме два дни време в което малко да разпуснем не е зле да обърнем внимание и на онези неща, които поради една или друга причина или оправдание забравяме!

„Защото те обичам“     

Ти казваш, че съм луд, защото те обичам.
Ти казваш, че съм луд
и сякаш ставам друг, когато те обичам.
Ти казваш, че съм луд, защото си признавам,
че щом не си до мен е празен всеки ден,
във който сам оставам…

Какво не съм ти давал, какво не си ми взела?
Кажи какво не стига, за да ми повярваш,
за да те обичам?

Страхуваш се от мене, защото те обичам.
И всичко на света готов съм да ти дам,
но това не ти стига.
Страхуваш се от мене, защото те обичам,
защото бих вървял навсякъде след теб,
но това не ти стига.
Страхуваш се от мене, защото те обичам.
Защото те обичам, без да искам нищо
и това ми стига…

Един откраднат миг, една усмивка твоя…
Един откраднат миг ще ме излъже пак,
че може да си моя.
Но казваш, че съм луд, защото те обичам.
Защото ти го казвам и защото вярвам,
че ще бъдеш моя.

Какво не съм ти давал, какво не си ми взела?   
Кажи какво не стига, за да ми повярваш,
за да те обичам?

Страхуваш се от мене, защото те обичам.
И всичко на света готов съм да ти дам,
но това не ти стига.
Страхуваш се от мене, защото те обичам.
Защото бих вървял навсякъде след теб,
но това не ти стига.
Страхуваш се от мене, защото те обичам,
защото те обичам без да искам нищо
и това ми стига…

Аз няма нищо да ти обещая –
нито слънцето, звездите, нито рая.
Само ще ти кажа пак, че те обичам.

Не забравяйте, че професията и любимата жена се прегръщат само тогава, когато наистина ги обичаме! Иначе…….

АД И РАЙ

Избори – две седмици преди и една след! Заети сме! Кой с какво вече не знам. Целия Сливен е една строителна площадка – сигурен съм не за последно, но дано е за добро. Аз не че нещо мрънкам просто отбелязвам. Дали заради душевната хармония или заради екологичното равновесие, ще оставя казана и ще хвана балкана с хайдушка песен – аман от реалита! Като нищо някой ден ще остана там ама да я свърша първо в „Джунглата“ къде е тя още ееееййй….   На хорицата под чиито балкони се кипрят подобни фармацевтики искам само да кажа, че и на мене като директор на водопад никак не ми е лесно да не говорим за Чичо Наско – пазача на планината!?

„И моят свят“

Аз сега ще помълча и ще оставя двама мои много любими български изпълнители, да кажат вместо мен онова, което често повечето хора чувстват…..

И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.

И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.

Kак искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша – не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!

Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!

Мой Свят……

Загиват още преди наистина да са се родили, тънем в боклуци и си подаряваме цветя, не пестим обещания и сякаш всеки говори свой собствен език…….

Но това е той – моят свят, нашият – да си го пазим викам Аз!

А преди да го напусне той го възпя по прекрасен начин…

УТРЕ

….е първият ден от живота, който ни остава. А той трябва да се живее днес, да бъде побеждаван всеки ден, за да придобие нашето утре истински смисъл! Какъв по-добър повод, от това човек да приема предизвикателствата ежедневно!?