Преброяване на Дивите спомени.


На 3 ноември 1935 г в с. Йоглав, Ловешко се ражда Георги Мишев.

Наред с Радичков, Хайтов, Дончо Цончев Г. Мишев е от онези български писатели и сценаристи събиращи пъзела на българската душевност и показващи ни обективната действителност такава, каквато ежедневно отразява битието ни като в огледало което в повечето случаи ни идва да счупим виждайки отражението на живота ни в него!

По равно строг, нежен и мечтаещ Георги Мишев разсмива, натъжава и за жалост наранява с истинността, на образите и персонажите си, с реалистичната метафора в израза си и с онези реално изживени небивалици накратко наречени Живот!

Отражение на бита на поколения Българи е творчеството му, което благодарение на творби като:

„Осъмски разкази“, „Добре облечени мъже“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“. Сценарии на филмите „Момчето си отива“, „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Дами канят“ и др. трудно може да бъде забравено!

Георги Мишев е женен, с двама сина.

1958 – завършва Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

1958 – 1967 – журналист в провинцията.

1967 – редактор в издателство „Народна младеж“.

1970 – редактор и сценарист в киностудия „Бояна“.

1990 – 1991 – депутат във Великото народно събрание.

Десетилетия преди 1989 година Георги Мишев публично споделяше своето разбиране за частната собственост като мотивация за труд и гарант на личните свободи. Неотстъпчиво, премерено и честно отстояваше убежденията си на демократ. Многократно е имал неприятности с властите. Стана председател на Русенския комитет. Беше съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Активно се включи в дейността на СДС от момента на неговото учредяване. Депутат във ВНС, подписа новата конституция. „Отлюспен“ заедно с ФКГД  през лятото на 1991 г.

През 2006 год. Георги Мишев е удостоен с наградата за литература на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и почетния знак на Софийския университет – икона на Свети Климент Охридски.

Advertisements

3 thoughts on “Преброяване на Дивите спомени.

  1. Любим автор! Освен за уникалният му стил и защото точно онази баба, дето съм ходила като малка и дето съм „одила да раним добитъко“ е от село Йоглав. И моите лета са минавали там…. Еххх, хубави детски спомени от прекрасни родни места!

  2. Мммм супер! Ами то като са хубави родните места и настоящето не пречи да е такова, че един ден и за него да си спомняме ееххх…животец, кво да го прайш ще се живее…

  3. Така е, трябва да пазим красотата в себе си, за да ни е красиво днешното време. Пък то едно нещо води към друго, така че не се знае колко красиво ще стане всичко накрая :))))))))))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s