Димитрина Равалиева и тези редове…..


d0bfd0bed181d0bbd0b5d0b4d0b5d0bd-d0bfd0bed0bbd0b5d182

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта?

Ти виждал ли си как се бори диво за лъч едничък, капка светлина,
как в синьото потъва и изстива последната искрица топлина,
крилата как прощават се с простора с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро като след първа истинска любов?

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя,
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента…..

dravalievaПреди повече от 20 години написах музика по тези редове написани от Димитрина Равалиева (тогава в ІХ кл., АЕГ – Бургас)! Преди 20 години тези редове промениха изцяло отношението ми към собственото ми ежедневие и отклониха погледа ми в посока на действителността! Тези редове ме събудиха, амбицираха, мотивираха, направиха ме по-добър – за мен те означават много! След тези редове сякаш пораснах изведнъж…..
Димитрина Равалиева е родена на 19.11.1969 г. в с. Подвис, обл. Бургаска. Завършила е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” и английска филология в ШУ “Епископ Константин Преславски”. Работи като учителка по английски език. Автор е на книгите “Дългото тире на хоризонта”, “Пробойни в паметта” и “Свръхбагаж:носталгия”.

Advertisements

12 thoughts on “Димитрина Равалиева и тези редове…..

  1. Много хубав текст наистина. Аз съм чувала твоите изпълнения. Голям подарък ще ни направиш с музиката към текста. Таланта е богатство. Ти си богат.

  2. и на мене ми се струва, че съм попадала на текста, което още веднъж ме кара да аплодира бурно – стахотно е! А музиката?

  3. Стиховете са страхотни, но истинско възхищение у мен буди отношението ти към тях. Не, не това, че си написал музика, а ще помниш, че отчеташ, че те са ти дали нещо и им отдаваш значимото 20 години по-късно.
    Поздравления 🙂

  4. Приятелю, чела съм тези стихове в списание „Родна реч“ преди повече от двайсет години, още когато и аз, и Рина бяхме в десети клас. Познамахме се с Димитрина Равалиева още като деца – ние си я наричахме Рина – и от известно време се опитвам да се свържа с нея, но не успявам. Дали бих могла да разчитам на твоята помощ? Намерих някакъв неин имейл в интернет, но той изглежда вече не е валиден. А стиховете и са прекрасни. Сега разбрах със закъснение, че на 10.03. Рина е имала премиера на новата си книга в Бургас и много ме е яд, че не можах да отида. А най-любима ми е „Свръхбагаж Носталгия“.

  5. Нели Направих не малко, за да открия някакви кординати на Рина но за сега няма кой знае какъв резултат! На този етап, чрез блога си мога само да направя достояние на моите приятели онова, което грабна и мен тогава през онези години и се надявам някой ден ако по някакъв начин отзвука стигне до нея да чуем и нейното здравей те 🙂

  6. Нели, може да потърсиш Дима, както пък ние я наричахме в студентските години в Карнобат в училището-дано не е стара информацията. Дима е изключително чувствителен и високоинтелигентен човек, прекрасен приятел, истински поет по душевност и перо. Желая на всички, които оценят това, и на нея самата много нови хоризонт.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s