По скоро по Маркс отколкото на Марс!


Посвещавам този материал на всички онези, които не превиват гръб и на пук на всичко опитвайки се да стигнат до извора плуват срещу течението!
„О“, „П“ и най-вече  „А“ 🙂

 

Свидетел съм вече повече от 20 години на това. как приказката „Морен вода не пил“ и „Луд умора няма“ се материализира навсякъде по белия свят!

“Всяко полезно нещо, трябва да се разглежда от двояка гледна точка…” Според Карл Маркс стоката е разбира се преди всичко предмет, който задоволява човешките потребности от някакъв вид. Всяко полезно нещо трябва според него да се разглежда от качествена и количествена гледна точка. То е съвкупност от множество свойства.

Тази полезност предава на предмета потребителна стойност, която обаче не съществува извън от него. Поради това самото тяло следва да е потребителна стойност. Тя се реализира само в потреблението или консумацията.

Разменната стойност от друга страна се явява като количествено съотношение. В това съотношение потребителни стойности от един вид се разменят за такива от друг. Това съотношение се изменя непрекъснато.
Като потребителни стойности стоките са преди всичко различни по качество, а като разменни стойности – могат да бъдат различни само по количество. Поради тази причина той счита, че те не съдържат потребителна стойност. Когато стоката бъде “съблечена” от тази потребителна стойност на нея и остава само едно свойство, че е продукт на труда. Т.е. , дадена потребителна стойност, благо, има стойност защото в нея е овеществен, материализиран абстрактен човешки труд.
Как да се измери величината стойността на благото? Това става чрез количеството съдържащ се нея труд, който от своя страна се измерва с продължителността му, а тя с части от времето. Това обаче, не означава, че колкото е по-мързелив или несръчен човек, толкова по-голяма стойност има труда му. Тук се има предвид средното необходимо работно време за производство на даденото благо или обществено необходимото работно време. Според него то е онова работно време, което при съществуващите нормални за дадено общество условия на производство и при обществено средна степен на умения и интензивност на труда е необходимо за изработването на някоя потребителна стойност – благо. В крайна сметка, величината на стойността на една потребителна стойност се определя от количеството на обществено необходим труд за производството и, т.е. обществено необходимото работно време. То пък от своя страна зависи от производителността на труда. Колкото е по-голяма е тя, толкова по-малко е работното време необходимо за произвеждането на даден артикул, толкова по-малка е масата труд материализирана в него, следователно толкова по-малка е неговата стойност. Т.е. “величината на стойността на дадена стока се променя правопропорционално на количеството и обратнопропорционално на производителната сила на осъществяващия се в нея труд”. Маркс не пропуска да отбележи изключенията, случаи когато даден човек задоволява свои собствени потребности с произведени от него блага, които в такъв случай не са стоки, както и факта, че нещо може да бъде потребителна стойност – благо, без да бъде стойност, т.к не е продукт на човешкия труд – въздух, девствена почва, и др. Т.е., за да стане стока, продуктът трябва да участва в размяна така, че да стигне до онова лице, чиито потребности ще задоволи – ще послужи като потребителна стойност. И още – нито един предмет не може да е стойност, ако не е предмет за потребление, ако е безполезен, т.е. и съдържащият се в него труд е безполезен.
Трудът, също има двояк характер.  В различните видове стокови тела се проявяват различни видове полезен труд. Това е общественото разделение на труда. Според Маркс то е условие за съществуването на стоковото производство, но не и обратното. Трудът като създател на потребителни стойности – блага е условие за съществуването на човека, без него според Карл Маркс, човешкият живот е невъзможен. Според мен това наистина е така, поне за условията в които ни поставя цивилизацията изобщо. Да благата са съединение на природно вещество и труд, но не е ли възможно, хипотетично, човек да живее и благодарение само на природните дадености, т.к. те също могат да имат потребителна стойност. Доколкото храната може да се предостави от природата без прилагане на труд, стига откъсването на един плод да не се счита за труд, то човек все пак би оцелял. Но според Маркс, човешкият труд е изразходване на проста работна сила, с която, средно, разполага физическият организъм на всеки човек без никаква подготовка. Това е Простият Труд, Сложният Труд е само умножен прост. Т.е. според Маркс, по-малко количество от сложния се равнява на по-голямо количество от простия.
В крайна сметка, всеки труд е изразходване на човешка работна сила във физиологичен смисъл , но от друга страна, всеки труд е изразходване на човешка работна сила в целесъобразна форма, т.е. той е конкретен полезен труд и като такъв създава потребителни стойности – блага.
В търсене на стойността на стоките. Стоките според Маркс имат материална форма и стойностна форма. В тяхната стойностна форма няма нищо материално и тя не може да бъде определена от човешките сетива. Въпреки това всеки знае, че стоките имат обща стойностна форма, а именно паричната форма. Но Маркс иска да намери произхода на тази парична форма, т.е. както той посочва, да се проследи развитието на стойностния израз съдържащ се в стойностното отношение на стоките.
“Най-простото стойностно отношение е очевидно стойностното отношение на една стока към една единствена стока от друг род, безразлично от какъв?
Маркс посочва, че стойностното отношение на две стоки представлява най-простият стойностен израз на дадена стока. Първата стока в едно такова отношение играе роля на активна, а втората на пасивна. Втората стока е еквивалент, т.е. в еквивалента форма е, а първата в относителна форма на стойността. В такъв случай стойността на едната стока може да бъде изразена само относително, т.е. в друга стока. Една и съща стока тогава, не може в един и същи израз да се явява и в двете форми. Двете стоки в такова отношение са качествено приравнени, но те не играят една и съща роля. Изразена е самостойността на едната и то чрез отнасянето и към другата като еквивалент. Първата е получила една стойностна форма различна от нейната натурална форма, като така става нещо еднакво на втората.

Колко пот и нерви трябва да хвърлим за да разберем, че в крайна сметка всяко нещо си има цена в този живот а тя не трябва да е винаги платена с компромиси!? На верен път ли сме или отново на „Марс“? Е….. За сега ще продължаваме да правим всичко по силите си и дано резултата е този който чакаме.

Чукни за песничкта долу!

ПОЗДРАВА Е ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ПРИПОЗНАХТЕ 🙂


Advertisements

One thought on “По скоро по Маркс отколкото на Марс!

  1. Накратко казано,продукта е стока, когато е в употреба, а е годен за такава, когато е качествен, а това се определя от количеството и качеството от вложеният за него труд,от качествен производител с необходимото време за качествен резултат, но най вече с упоритата воля за добър краен резултат. И точно, както ти казваш, да не превива гръб и върви срещу течението. Песента е пример за вярата в това,което наричаме Любов, която най вече ни дава сила да вървим срещу вятъра… и да успеем. Да успеем да убедим хората, в това, за което се борим, за това, което чувстваме, в това, кое е по доброто, кой и какво е ценното в живота и т. н. т. И ако половината са те разбрали, значи си е струвало труда. Само напред, назад е миналоото.Поздрави от PLANET SUN MÜNCHEN

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s