Няма как! Може и без….!


„Обективната действителност е многообразна и сложна“! Страшно харесвам тази фраза на един мой преподавател от Стопанската Академия в Свищов 🙂
Всеки път, когато си направя някаква асоциация се усмихвам искрено. Високите обороти на състезателното ни ежедневие отключиха и провокираха неосъзнати потребности в нас до такава степен, че забравяме понякога за съвсем нормалните и здравословни форми на собственото си съществуване!
Толкова сме се вглъбили в актуалното, че на моменти дори забравяме за къде сме се запътили!? В стремежа си да сме в крак с времето се впускаме в коловоза на безумното безпътие – не спираме да скърцаме, да шумолим опаковани в лъскав станиол! И да се храним дори вече не искаме! Друг е въпроса, че не знаем как – разчитаме повече на очите си отколкото на езика! Да не говорим за стомаха и мозъка?!
Комуникираме без лист хартия, без молив и не се гледаме в очите – имаме „Skype“ мъ пък нямаме време – ай стига де!? Растем докато стареем но за сметка на това пък дебелеем но в планината сме с колата – да не си луд бе……пеш???

Добре – Живеем в край свободен! Тогава нека днес, такъв да бъде всеки и от нас!
Щом като времето го налага нека е така! Навсякъде обаче! И да не се редя на дългите опашки с побелялата от чакане брада! Иначе няма смисъл от всичко това.
Защото аз ви уверявам, че мога без доста неща – най-вече да бъда себе си 🙂

Искате да свирите на мен?
Държите се сякаш познавате
всички дупчици на ума и сърцето ми.  
Искате да изтръгнете
скрития звук на тайната ми,
да ме просвирите от най-ниската
до най-високата ми нотa?
Не!
За какъвто щете
инструмент ме смятайте –
можете да ме разстроите,
но не и да свирите на мен!

Не получил за някакъв празник покана,
Осени ме в момента идея
Пред парадният вход този ден да застана
за да видя какво е без нея…
И преминаха доста познати край мене
устремени с коли към банкета
А повдигнал яката под тихо рaмене,                             
аз подложих се сам на анкета.

Че без приеми можех това беше ясно,
но дали бих могъл без колата?
Да могъл бих и също бих могъл прекрасно

и без толкоз висока заплата.
Без транзистора можех, без вилата можех,
можех също без третата стая,
как могъл бих без слава се малко тревожех,
но реших, че и туй ще изтрая!

И така под дъжда аз си тръгнах обратно,
край вратарската фигура строга
И вървях и ми беше ужасно приятно,
че без толкова работи мога!

МОГА ДАЖЕ БЕЗ FACEBOOK!!!

Advertisements

4 thoughts on “Няма как! Може и без….!

  1. Точно и ясно,да , може. Без всичко това, но очите са огледало, което е нашето НИЕ, това е тя/загадката на общуването….следва продьлжение…

  2. кога пък сме знаели къде сме се запътили? аз съм дълбоко подозрителен към всеки, който с плам твърди, че следва предначертания си път, защото обикновено това са фанатици на някоя религия или идеология.

  3. Аз пък си мисля, че на моменти имаме нужда от малко вяра (че дори и фанатизъм), за да преминем на следващото ниво. Иначе може да си останем в блатцето на самосъжалението до края на живота си.

  4. Не винаги осъзнаваме какво вършим е може би най-подходящото определение в случая 🙂 Що се отнася до вярата тя винаги е мотив да напревиш нещо по някакъв начин! Лошото е когато се използва вярата за оправдание!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s