Шамар… от който не боли!


Продължаваме да бутаме камъка нагоре по хълма и той все повече натежава, заради гравитацията и оскъдните ни физически и психически ресурси! На някой им е в природата да търсят нови източници на енергия и мотивация и продължават да го бутат. Дори го правят със стил и така, че да те заразят с оптимизъм!

Защо ме тормозеше толкова, караше ми се и ме критикуваше толкова често? После идва с усмивка и ме потупва по рамото с думите – ето за това ти говорех, че можеш да го направиш! Винаги има начин, винаги има патека по която да минеш за да продължиш!!! „Знаеш как ще свърши този филм, не можеш да контролираш какви карти ще ти бъдат раздадени, а само как ще ги изиграеш”.

Много често се сещам за това откровение на един мой приятел, когато ми разказваше, за това какъв човек е бил баща му….

Трудно преглътнах, когато го чух. Дадох си сметка, че до голяма степен и аз постъпвам така с хората! Много скоро споделих своя постъпка с човека, който означава толкова много за мен и не повярвах на реакцията му. Изядох дори шамар зад врата – почти изядох боя! В първия момент не знаех защо реагира така но после…..не ме заболя а напротив – бях доволен!

Правил съм много за много хора и когато съм стигал до предела на възможностите и силите си вместо да се предам аз просто съм продължавал да го правя! Струва ли си, заслужават ли го, защо го правя? Правя го защото ги обичам, уважавам ги и държа на тях! Когато не е така просто спирам изведнъж и всичко свършва до там – спират да съществуват!

Вглеждайки се в онова, което ни заобикаля, случва и очаква много често ни се иска някой да ни дръпне. Ефекта на доминото е невъзможен без първото побутване. В живота обаче е друго! Понякога имаме нужда от периодично такова!

Преди да попадна на Нора Цонева си мислех, че все по-малко неща вече могат да ме изненадат и провокират! Прочитайки последната лекция на Ранди Пауш и след като изгледах видеото имах чувството, че съм паднал от небостъргач по очи! Необятни са човешките възможности и тези на духа и оптимизма и клипа е само един пример! Нищо обаче на този свят не идва даром и никой не се ражда това, в което един ден ще се превърне!

За силата на средата, приятелите, ценностите и модела на поведение се уверих за пореден път благодарение на прочетеното! А в това, че е важно там някъде в тях да има място любовта съм повече от сигурен!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s