Навик или природа!?


Не се оплаквай, задето нямаш….. Радвай се на това което имаш.

Х. Станли Джъд

Из „20 Златни правила“ на Хал Ърбън

Зимата е вече история! Едно от оправданията за това защо не правя някой неща беше лошото време…..    Не карам велосипед, не ходя в балкана, не ходя на фитнес еееее и защо? Времето било лошо. А дали е така?

Когато Майк (все още млад 🙂 ) прояви завидна воля мотивиран от мен със сигурност се похвали, че е спрял цигарите докато четях аз запалих поредната! Аз който толкова лесно мога да тегля чертата на каквото и да е тази зима не мога да се позная! Днес за трети пореден ден отивам на тенис корта. Като вляза в залата другата седмица сигурно хората с които трнирах преди нова година ще се запознават отново с мен :)?

„Ние сме онова което правим непекъснато. Следователно съвършенството не е постъпка а навик“ споделя Аристотел.

Винаги, когато се говори на тази тема, настоятелно подчертавам, че – също както и мисловната нагласа – навиците могат да бъдат променени. И нито възрастта на човека, нито продължителността на периода, през който е бил подвластен на един или друг навик, не могат да бъдат извинение за това да продължи да се придържа към него. Единственото, което е от значение, е желанието за промяна. Неизменно ми се задава въпросът: „Не сте ли чували поговорката, че не можеш да научиш старо куче на нови трикове?“ Чувал съм  и то не веднъж, но че не едно и две стари кучета са я опровергавали, когато са били грижливо тренирани. Пък и тук посланието не е за старите кучета, нито пък за трикове. То е за хората и техните навици!

Преди време промених един свой навик на който робувах доста. Без да се усещам здравата псувах. Сега ме е срам да си призная, че толкова дълго време съм си въобразявал, че в това няма нищо лошо. „Всеки псува, пък и това са само думи“, оправдавах навика си аз. В един момент мой приятел, от когото дълбоко се възхищавам повдигна внимателно въпроса пред мен. Попита ме дали осъзнавам, че думите които използвам, говорят за собствената ми същност. Давам ли си сметка, че някой от тези думи са обидни за останалите. Дали не бих общувал по-добре, подбирайки по-подходящи думи – нямам какво да кажа в своя защита! Върха на сладоледа беше преди няколко дни, когато дъщеря ми с нейните ненавършени 9 ме попита „какво означава да е.а“ направо зяпнах! Нецензурния език, който употребяваме, е обиден за другите хора, а и не говори добре за човека който го употребява. Колкото повече мисля над думите на моя приятел и тези на детето си, толкова повече искам да се променя.

Изобщо не твърдя, че един навик може да бъде преустановен толкова лесно. Резкия отказ от някой навик е резултатен при едни хора, но и невъзможен при други. Да се откажеш изведнъж от някой навик е по-скоро изключение, отколкото правило особено когато става дума за навици като пиенето, пушенето и престрастяването към нещо. Изходната точка обаче при всички случаи трябва да бъде една и съща: осъзнаване на потрбността и необходимостта от отказ и силно желание за промяна. Не са ли изпълнени тези две задължителни условия, няма да успеете да се откажете от навика си – дори да ви бъде прдоставена цялата налична помощ на света!  Следва……

Advertisements

4 thoughts on “Навик или природа!?

  1. Аз напьлно подкрепям твоите думи.Два примера-сина ми отказа цигарите, аз като подкрепа сьщо, е само 2 и тайно, но не 20 на ден, после се запознах с един човек, който прави всичко за мен, но не пуши и аз какво, ами и аз не пуша, не че нямам собственно мнение, не, просто искам така, да променя навика си и то заради нещо , което си струва.Винаги трябва да има повод да промениш навика и няма по добьр повод от Любовта, кьм теб самия – която те кара да запазиш любовта на другите кьм теб, които обичаш и то на всяка цена…да се откажеш, от вредните за любовта и за теб самия навици.

  2. Напълно съм съгласен с теб, че навиците могат да бъдат променени, но някои са по-близки до нашата природа и към тях се пристрастяваме по-силно. Съответно, отказването им е доста тежък процес. Но пътят е точно този, който казваш ти – трябва да го осъзнаеш, да разбереш, че нищо полезно не ти дава и след това напираш лесно мотивацията да го промениш.

  3. Да Майк това е предизвикателство! Това, което ни е вече природа пак ние сме го създали в нас, значи и ние можем да го променим лесно или не….!?

  4. Няма спор – всеки може да промени свой навик. Но не всеки може да го направи… 🙂
    Има нещо, което много може да помогне: представата ни за предстоящата промяна. „Ах, колко трудно, какви усилия ще трябват!!!” – и промяна няма да има.
    „Промяна ли? Че какво толкоз. Ако не успея здраве да е, гони ли ме някой?” – и най-често успехът е сигурен. 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s