Начален сигнал


Единственото задължително нещо което трябва да направим в живота си

за да разберем дали онова което искаме е възможно

е да опитаме……

За добро или за лошо не знам, но през последните 41 години от живота си винаги съм имал кумири. В повечето случаи говоря за хора, на които съм се възхищавал, опитвал съм да подражавам и съм искал по нещо да приличам на тях. Но има и такива неща, които са плод на човешкия гений и разум като открития, технологии и теории помогнали на цивилизацията да се развива и да доказва възможността нещата да се случват. Като малък запалянко по футбола бях впечатлен от капитана на немския национален отбор Тони Шумахер – Най-добрия вратар за всички времена за мен. Книгата му „Начален сигнал“ в края на 80-те на миналия век преобърна наопаки представите ми, както за спорта така и за живота и хората. Едно нещо обаче разбрах, че е задължително – борбата, упоритостта и вярата. Без тях нищо не е възможно.

В Книгата си Тони Шумахер споделя за своя герой в живота от който се е мотивирал а именно Роки на Силвестър Сталоун. Заради условията при които макар и не толкова добри в живота му накрая стига до победата над далеч по-възможния си противник.

Аз имам също като Тони един герой на Силвестър Салоун, който ме впечатли с уменията си да оцелява и това е Рамбо в „Първа Кръв“! Подобно на него и днес много хора се опитват да се впишат сред себеподобните си, но по една или друга причина и най-вече за това което са, не успяват да се легитимират и да се впишат в общата характеристика на обществената парадигма. Въпреки всичко никога няма да се откажа от тезата, че да се опитвам е най-голямата гаранция да разбра мога ли! С Красимир Костов поехме по пътя на супертриатлона и днес гледаме само напред и на високо – длъжни сме не само да опитаме, но и да дадем всичко, да дадем най-доброто от себе си за IRON MAN, за триатлон, за дух, за воля и за вяра в България да се заговори повече отколкото днес!

Според Дон Мигел Руис Нашето „най-добро“ ще се промени във всеки един миг – ще бъде различно, когато сме здрави или болни. Независимо какви са обстоятелствата обаче е необходимо да правим най-доброто, на което сме способни. Само тогава можем да се спасим от самокритиката и самосъжалението!

Първа кръв завършва с една песен на Дан Хил която се казва „Дълъг път“ и страшно ми напомня за това което ни предстои от Понеделник до края на седмицата с Краси. В 13.40 българско време се качваме на самолета за Мюнхен и поемаме по един дълъг път в който подобно на Рамбо сме сами! Регенсбург надявам се ще бъде само спирка, на която ще си платим билета за Хавай. Финалът на световното първенство по супертриатлон е състезание на което сигурен съм имаме място. От нас с Краси и най-вече от него зависи това да стане факт и сега, когато сме изминали толкова много за да стигнем до там се надявам „Дългия път“ тепърва да предстои.

За онези, които ни повярваха и се надяват не по-малко от нас тази мечта да се сбъдне е песничката от клипа, която им подарявам. И за това, че в мислите си ще са с нас сърдечно им благодаря!

Advertisements

One thought on “Начален сигнал

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s