На учителя с любов


1 Jan 2011 (55)1

Страданията са много полезно чувство в живота на хората! Все пак идеята е да бъдат, колкото се може по-рядко явление….. Прекланям се пред всеки, който съумява да ги превърне в капитал, и на базата на опита от тях да подобри живота си, както и този на хората около себе си. Никога не съм крил, че се уча от опита на хора постигнали нещо, към което са се стремили и винаги съм се опитвал да предам своя опит на останалите – добър или лош с завидна щедрост. Аз самият не спирам да го изпитвам на гърба си всеки ден.

проф. Панайотов Ранди Пауш, Хал Ърбън, Стив Джобс и Ричард Брансън са малка част от онези, които са ме мотивирали. И днес в деня на „Народните будители“ съм убеден, че такива са не само хората с перо, но всички онези, които са се опитвали да ни събудят за истинската действителност на ежедневието и скромното ни битие.
Историята по-долу мога да разкажа и в първо лице за себе си и моите учители и треньори: проф. Димитър Панайотов от Стопанската академия в Свищов, треньорът ми по футбол в Сливен Иван Василев, Баща ми – мир на душата му, и още много добри хора от които се научих да бъда това, което съм днес. Тази на Ранди Пауш от книгата му „Последната лекция“ предпочитам да ви споделя защото е разказана от човек, който макар неизличимото си заболяване е успял да намери сили и смисъл във всичко онова, което днес много хора пренебрегват – вярата и самоуважението!

„Обичам американския футбол. Добър играч съм! Това, че се занимавах с тази игра ми помогна да стана такъв, какъвто съм днес! Преследването на тази мечта, която не успях да реализирам, ми даде повече, отколкото получих от много други мои мечти, които осъществих в живота си.

 1 Jan 2011 (5)1Любовният ми роман с футбола започна, когато баща ми ме записа насила в една лига, като ме влачеше през целия път, а аз ритах и крещях. Нямах никакво желание да бъда там. Бях боязлив, освен това бях най-малкото хлапе в лигата. Когато се срещнах с треньора ми Джими Греъм – мъж като канара, висок метър и деветдесет, – страхът ми се превърна в страхопочитание.
В деня на първата тренировка всички бяхме уплашени до смърт. Освен това треньорът не беше донесъл никакви футболни топки. Накрая едно от хлапетата се обади от името на всички нас:
– Прощавайте тренер. Няма футболни топки.
– Не ни трябват топки отвърна Джим Греъм:
Настана тишина, докато всички обмисляхме чутото.
– Колко души има на футболното игрище по време на мач? – попита той.
– По 11 от всеки отбор – отговорихме ние. – Значи общо 22-ма.
– А колко души докосват топката по едно и също време?
– Само един.
– Точно така! – каза той. – Значи ще поработим върху това, което правят останалите 21 души!
Като университетски професор виждам, че има ужасно много деца, които пренебрегват този урок – и това винаги е в техен ущърб: Трябва да започнете от основните правила, в противен случай няма да се получи нищо!
Треньор Греъм ми взимаше душата и здравето на тренировките. Спомням си по-специално една от тях.
– Правиш всичко погрешно, Пауш! Върни се! Направи го отново! Опитах се да направя това, което искаше от мен. Не се получи достатъчно добре.
– Длъжник си ми, Пауш! След тренировката ще правиш лицеви опори!
Когато най-накрая ме освободи, един от помощник-треньорите дойде при мен.
– Треньор Греъм ти взема здравето, а? – рече той.
Едва намерих сили да измърморя едно “аха“.
– Това е добре – каза ми помощникът. – Когато не се справяш и никой не ти казва нищо, значи вече са те отписали!
Запомних този урок за цял живот. Когато виждаш, че не правиш нещо както трябва и вече никой не си прави труда да ти го казва, значи нямаш работа на това място. Може да не ти се иска да го чуеш, но твоите критици често са тези, които ти казват, че още те обичат и ги е грижа за теб, и искат да те направят по-добър.
В наши дни се говори много за изграждането на самоуважение у децата. Но това не е нещо, което можеш да им дадеш; те трябва сами да го постигнат. Треньор Греъм работеше в сфера, в която няма място за глезльовци. Самоуважение? Той знаеше. че има само един начин, по който можеш да научиш децата на самоуважение: възлагаш им да направят нещо, което не е по силите им, те се трудят упорито, докато успеят, а ти повтаряш процеса.
Когато Джим Греъм се зае с обучението ми, бях боязливо хлапе без умения, физическа сила и без 1 Jan 2011 (6)1издържливост. Но той ме накара да осъзная, че ако работя достатъчно упорито, утре ще мога да правя неща, които днес не мога. Дори сега, въпреки че наскоро навърших 47, мога да ви демонстрирам „триножник“, на който би завидял всеки нападател от Националната футболна лига.
Давам си сметка, че в наши дни човек като треньор Греъм може да бъде изгонен от която и да е младежка спортна лига. Ще им се види прекалено суров. Родителите ще се оплакват от него.
Спомням си един мач, в който отборът игра ужасно. На полувремето всички се втурнахме да пием вода и едва не паднахме върху кофата. Джим Греъм изпадна в ярост:
– Исусе! За първи път ви виждам да се размърдвате, откакто е започнал мача!
Бяхме само 11 годишни и застинахме на местата си, уплашени, че ще ни вдигне един по един и ще ни прекърши с голи ръце.
– Вода? – изръмжа той. – Искате вода, така ли, момчета? – Взе кофата кофата и изля всичката вода на земята.
Наблюдавахме го как се отдалечава и го чухме да казва на един от помощник-треньорите:
– Можеш да дадеш вода на главните защитници. Те играха добре.
Треньор Греъм никога не би изложил на опасност едно дете. Работеше усилено да ни направи издържливи, защото знаеше, че това ще доведе до по-малко наранявания. Освен това беше студен ден и всички бяхме пили вода през полувремето, така че блъскането около кофата беше по-скоро проява на лудория, отколкото на истинска жажда.
Въпреки това, ако нещо подобно се случи днес, родителите на трибуните ще извадят мобилните си телефони и ще зазвънят на шефа на лигата или може би дори на адвокатите си.
Nikola Mitev 3 (1)Повечето днешни деца са разглезени и това ме натъжава. Още си спомням как се чувствах през това полувреме. Да бях жаден. Но преди всичко се чувствах унижен. Всички ние бяхме разочаровали треньора и той ни показа това по начин, който никога няма да забравим. Беше прав! Ние демонстрирахме повече енергия в блъскането около кофата, отколкото по време на самата игра. Да бъдеш скастрен от Джими Греъм означаваше много за нас. През второто полувреме се върнахме на терена и дадохме всичко от себе си.
Не съм виждал Греъм от тийнейджерските си години, но той непрекъснато се появява в мислите ми, което ме кара да работя по-здраво, когато съм на път да се откажа от нещо; караме да се справям по-добре. Той ме зареди с енергия за цял живот!
В повечето случаи, когато записваме децата си на някакъв спорт не го правим, защото искаме да усвоят тънкостите на спорта. Това, което наистина искаме е далеч по-важно: работа в екип, постоянство, спортсменство, ползата от тежкия труд, умението да се справят в трудни ситуации. Някой от нас наричат този начин на индиректно обучение „лъжливо движение, или финт“.
Nikola Mitev 3 (2)Има два вида финтове. Първият е буквален. На терена един играч ще завърти главата си наляво или на дясно, за да те накара да си помислиш, че ще поеме в определена посока. После ще тръгне в противоположната посока. Като фокусник, който използва отвличащ вниманието ти ход. Треньор Греъм винаги ни караше да наблюдаваме кръста на играча. „Тялото му ще отиде там, накъдето сочи пъпът му“ – обичаше да казва той.
Вторият финт е този, който наистина е важен – този, който учи хората на разни неща, без те да подозират. Ако сте специалист по финтовете, тайната ви цел ще бъде да научите другите на нещо, което според вас е нужно да знаят.
Обучението чрез финтове е от изключително значение. А треньор Греъм го владееше до съвършенство.“

Днес синът ми Никола е на 12 и никак не му е лесно с такъв строг и взискателен баща……? Изтощителните тренировки, на които е подложено крехкото дете всеки ден на стадиона може и да не са от най-любимите му занимания – триатлонът е нечовешки тежък спорт. Като се замисля на никой сякаш не му е лесно с мен. Но предпочитам един ден това, което днес много хора смятат, че сега им вземам, утре да им даде много повече аргументи, с които по-лесно да могат да си спечелят всичко, от което имат нужда сами, и с плод на собствените им усилия да се преборят с обстоятелствата! На много от бойните житейски полета ще им се налага да се борят до изтощение. За това по-добре днес да влязат в битка, от която утре да излязат победители…..!

Advertisements

3 thoughts on “На учителя с любов

  1. Има една Житейска истина, че не важно какво сме направили за Децата ни , а какво сме ги научили да правят. Така , че Нечовешкото не ни е чуждо, така се става Победител.На 24. 05 2014 е срещата с младите животновьди в Австрия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s