Четерите „И-та“ и „80-20“ на Парето


Съвети да дава знае всеки, но малцина имат волята сами да ги спазват!

На този свят едно е сигурно – всеки има прекалено много възможности за избор!

Нищо не е задължително и нищо не е насила!

Вселената е на разположение на всеки, и само онзи, който силно желае ще може, достатъчно е само да се позовем на примера. Има два вида примери според нашите тълкования: Добър и лош пример. Естествено всичко е субективно и сами решаваме от кой да се поучим. Последствията обаче, не винаги касаят само нас самите, дори напротив. Почти винаги има засегнати или облагодетелствани и други хора около нас – значи сме отговорни за действията си пред себе си и пред останалите! Колко неприятности и трагични събития щяха да бъдат избегнати, ако хората осъзнаваха тези факти….

Привилегията да живеем в технологична епоха би трябвало да прави нещата по-лесни, живота по-лек и всичко да бъде по-достъпно и реализуемо, но…… Не би! Защо!?

Защото е по-лесно!

По-лесно е да си пасивен, да си негативен и мързелив (умствено, духовно, идеологически, морално  и физически). Факти!
Нашета планета е едно удивително прекрасно място и в цялата вселена още не е открито подобно такова!
Какво е нужно!? Да си я пазим като наш дом, да и помагаме да се чувства добре и да не я нараняваме! Ние сме и на гости – не тя на нас!
Милиарди години е приютявала живи създания и още поне толкова ще бъде дом на всеки, който се появи.
Защо не се получава обаче? Защо тегнем? Защо все нещо не ни достига…..? Кога ще въздъхнем с облекчение и ще си кажем „Ето това е”, „Това исках и го постигнах”…..? Все по-малко доволни хора срещам в последно време, а уж всичко е по-лесно…: Комуникацията е без проблем, придвижването е лесно (дори до луната, ако си платиш достатъчно), технологиите са налице, роботизация….. И все пак…. Нещо липсва!?

Моята лична теория се базира върху „Четирите И-та”…:

  1. Искаме повече, отколкото даваме;
  2. Искаме повече, отколкото заслужаваме;
  3. Искаме повече, отколкото е възможно;
  4. Искаме повече, отколкото е нужно!

А много малко ни е нужно, много малко……

Тук е за мен ключа – винаги искаме повече, а природата си има темп, логика, баланс и закони! Никой не е по-голям от природата!

На този свят не сме сами и всеки е зависим, както и другите зависят от нас! Този живот е отборен спорт, и дори десетките богове в гръцката митология са имали екип от сподвижници около себе си, за да могат по-успешно да наредят божиите си дела така, че бъде после волята им.

Десетки, стотици дори хиляди учени са се опитвали да намерят отговор на основните ключови проблеми на обществата през времето. Идеологии и политика са диктували правилата и са поставяли човечеството в зависимости, но малцина са стигнали до реалната диагноза и един от тях е Вилфредо Парето!

Роден на 15 юли 1848 г. в Париж в семейство на италиански маркиз, който емигрира във Франция, гонен заради либералните и републиканските си убеждения. Във Франция Парето получава добро образование, едновременно хуманитарно и техническо. По-късно страст открива и към математиката.

Завършил е Политехниката в Торино през 1869 г. Парето защитава дисертация на тема „Фундаменталните принципи на равновесие в твърдите тела“. Тази тема дава основите на по-нататъшното развитие на теориите на италианеца в сферата на икономиката и социологията.

През последното десетилетие на 19 век Парето има неуспешна кариера на политически деятел. В този период той активно се занимава с публицистика, чете и превежда класически текстове. В първата половина на 90-те години Парето публикува редица изследвания в областта на икономическите теории и математиката. От 1893 г. и до края на живота си той е професор по политическа икономия в Лозанския университет в Швейцария.

Вилфредо Парето умира на 19 август 1923-а, в Селини, Швейцария, където прекарва последните години от живота си. На това място е и погребан.

В края на 19 в. формулира едно правило, което остава в социологията под името “Правилото 80-20” или “Закон за елита”, или още, “Закон на Парето”. То гласи следното:

Във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите. На другия край на кривата, 20% от хората създават 80% от проблемите и загубите.

Това е глобалната гледна точка на Закона на Парето. Може да се интерпретира и в по-микро мащаб, като му се придаде следното значение: „във всяко едно начинание, 20% от вкараните ресурси в проект допринасят за 80% от изходния резултат.“

Този закон може да се интерпретира също така за целите на Управление на контрола или Управление на Риска както следва “ По-рядко срещаните явления предизвикват най-големи проблеми“ или „относително малък брой възможни причини обикновено предизвикват мнозинството на проблемите или дефектите“

Така е и днес, но според мен съотношението се променя, като онези на които дължим всичко стават все по-малко с всеки изминал ден. Хората които създават, градят, пазят благата и мира на тази планета, помагат на останалите да могат да съществуват нормално стават все по-малко и все по-малко за жалост….

Може би вече съотношението е 5 към 95….. И слава Богу, че ги има – дори да са малко тези 5% хорица, които градят, защото едни други докато искат: повече, отколкото дават, повече, отколкото заслужават, повече, отколкото е възможно и повече, отколкото е нужно…, земята за щастие продължава да се върти, но въпреки всичко постигнато, не е станала едно по-добро място, каквото ни се иска…..!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s