НА ВЪРХА


Там е невъзможно да си сам!

Този живот е отборен спорт, и който твърди, че всичко е постигнал сам, лъже!

Всичко е следствие и резултат от положени усилия. Както твоите, така и на хората, които са били около теб в дадения момент. Нали за да успееш, трябва да пребориш нещо или някой. Обстоятелствата налагат контак, а всичко и всеки по пътя ти, са фактори, с които трябва да се съобразиш! Пречките, средата, ХОРАТА, са инструмент. Цената, лишенията и загубите са най-добрия коректив. Лошия опит или съвет са опции, чрез които си прокарваш пътя и се учиш да преодоляваш препедствията. Когато човек успява, е благодарение на собствените му воля и усилия, но провокирани от целта, а тя винаги, е и нечия друга цел! Някой някъде иска същото, към което и ти се стремиш!

Преподавателите в училище, в университета, приятелите и родителите, дори и враговете ти, са всички онези съотборници, които са те направили това, което си, за да може един ден там, на върха да не си сам!

За да може един ден, когато усетиш насладата, да си припомниш как, защо, заради кой и за какво си го направил! ДРУГОТО Е ЕГОИЗЪМ!

Учих много! От всеки и от всичко! Учих бавно и се провалях – благодаря за което! Започвах пак и пак и пак… Колкото можех давах, но не спрях и смятам скоро да не спирам!

Успехът, казваше любимият ми преподавател в Академията, Проф. Димитър Панайотов, е „Венец на стратегическата активност“. Никога няма да забравя човешкото, на което се опитваше да ни научи.

„Успелия човек трябва да бъде поздравен“, ни учеше професора, за да може, да се храни добрината и да се множи! БЛАГОДАРЯ ТИ УЧИТЕЛЮ, и нека Бог да освети вечния ти път в царството небесно!

Научих се да споделям знанията и уменията си с другите. И макар не рядко някой да е приемал съветите ми като самохвалство, аз продължавам да се опитвам да помагам и „да предавам нататък“…

Най-сладката победа и най-големия успех са споделените! НА ВЪРХА НИКОГА НЕ СИ САМ!

Да, на стълбичката, на финала, в банковата сметка, или на директорския пост си ТИ, но всичко това е благодарение на ТЯХ хората, които са били по пътя ти или срещу теб! Просто кажи БЛАГОДАРЯ!

В една от последните ми срещи с големия Тодор Колев, в началото на 90-те (при който се подготвях за кандидатсдудентски изпити в тогавашния ВИТИЗ), ми каза следното: „В този живот Митко, ако ти се наложи да се навеждаш, трябва да е само тогава, когато някой ти ръкопляска, и го направи така, че хората да усетят твоето уважение!“

Благодарен съм на много, много хора в живота ми! На всички, които са били до мен и са ме подкрепяли, и на онези, които са заставали на пътя ми, за да ми покажат колко силен мога да бъда – не вярвам в лошите намерения на никой, просто всеки търси своя път – Благодаря Ви!

Няма по-голямо удувлетворение и по-сладка победа от споделената! Споделеното знание, умения или притежание! Това да дадеш, да споделиш, да научиш или предпазиш някой, е най-висшата форма на успех! За мен, толкова много хора, са направили толкова много, за да мога Аз, да го разкажа, покажа, преподам и подаря на колкото се може повече, а те да го предават на другите…

Най-голямата награда, която съм получавал, е благодарността на всеки, който ме срещне с усмивка и ми припомни постъпка, която го е направила по-щастлив! ПОБЕДА!

НА ВЪРХА НИКОГА НЕ СИ САМ!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s