Самозаблудата


Samozabluda

Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш!

Този цитат е от разказа на Хайтов – „Мъжки времена“ , който е част от книгата му „Диви разкази“ , която излиза през 1967 година. Разказът „Мъжки времена“ е написан през 1966 година , и е екранизиран през 1977 година от режисьора Едуард Захариев, по сценарии на Николай Хайтов, заедно с още един от неговите разкази „Сватба“. Колкото и стара да е творбата, думите на „крадецът на булки” не остаряват. Независимо какъв е занаятът ти и в коя епоха живееш, тези думи ще намерят начин да се докоснат до живота ти. Тези думи са силно обвързани с човешката психика и душевност. Дори днес, в 21 век – в свят с неограничени възможности, думите от тази „много стара история” продължават да са актуални.

Успехът е въпрос на личен избор и за да го постигнеш, трябва първо много да го искаш! Определено ще са нужни и умения, но те също се придобиват с желание. Желанията от своя страна е добре да са и цел, да се реални, постижими и да са подплътени с търпение. Той има много измерения, но независимо от попрището на което го преследваме или постигаме, винаги е зависим и е функция от нашите действия, намерения и отношение. В семеен, в професионален или социален аспект, успеха е зависим от реалната ни представа за условията и средата!

Това, което може да ни изиграе лоша шега и да попречи нещо да се осъществи, е грешната и чисто субективната ни представа за нещата, а именно самозаблудата, а тя от своя страна е предпоставка за честото вземане на грешни решения, които в последствие ще попречат да постигнем успех и ще доведат до провал!

„Преди да действаш, обсъди, изучи и обмисли”,
е казал древногръцкия философ и математик Питагор, която мисъл аз ще допиша „за да не съжаляваш после“. Проблема е че много често всички ние забравяме тази стара приказка и действаме неразумно без да мислим, след което плащаме скъпо за взетия грешен избор!

Според Албена Андонова, на всеки човек се е случвало заради едно взето неправилно решение да се обърка за години напред. Поклащате утвърдително глава, Да така е, за нас хората е присъщо да сътворяваме грешка след грешка и така в многоточие, докато накрая самите грешки не ни направят по-мъдри и по-умни, това са грешките от които ние започваме да се учим, а техният най-важен урок, който сме наизустили вече в съзнанието си е че трябва да мислим, много да мислим преди да действаме. С постъпките и решенията си които имаме в настоящият момент определяме какво ще последва в следващия, тези малки и незначителни на първо четене моменти са жизненоважни в единствено число и са взаимосвързани един с друг като всеки  е зависим от другите подредени във веригата.

Според Клиничния психолог и психоаналитик д-р Светослав Савов –  „Самозаблудата  представлява ирационална убеденост, която не съответства на вътрешната или външна реалност. Помислете за разгорещен конфликт между двама партньори, които остават с противоположни версии за случилото се. Очевидно невинаги обективните факти и поведението ни се вписват в начина, по който гледаме на себе си.

Често сме склонни да изопачаваме реалности, които застрашават нашата гледна точка за света – отхвърляме тези, които са несъвместими с позицията ни и приемаме други, които са по-малко застрашителни. И всичко това най-често се случва без да си даваме сметка. В крайните си форми подобни самозаблуди биха могли да граничат с налудностите, симптоматични за психотичните състояния, при които границата между фантазия и реалност е силно размита.

Склонността към самозаблуда прави истината селективна и служи за укрепване на нашето преживяване за себе си като добър, възпитан и честен човек. Разбира се, понякога сме склонни да отхвърляме наши положителни качества, които изглеждат несъвместими с дълбоко вкоренената ни негативна самооценка”.

Самозаблудата, разбира се, невинаги е нещо лошо – някои проучвания показват, че хората, които завишават преценката си за собствените способности, биха могли да имат засилена мотивация, която им позволява да се справят по-добре с предизвикателствата в сравнение с хората с по-реалистична самооценка. Понякога обаче самозаблудите водят до тежки последствия. Помислете за патологичния комарджия, който фалира, залагайки „на сигурно” или за изстрадала жена, която се връща при насилника си, уверена, че той няма да й посегне отново.

Именно една негова публикация ( от която са някой от цитатите по-горе Ви препоръчвам да прочетете, чрез линка ТУК), ме провокира днес да обърна внимание на това, защо и как чрез отношението си, начина на мислене и тълкуванието на действителността могат да предопределят резултата от нашите усилия.

Аз самия не рядко съм слагал прекалено розови очила и не рядко съм гледал прекалено песимистично на нещата, но винаги ще защитавам тезата, че чашата е по-скоро наполовина пълна!

Защо всичко това, толкова важно според мен? Защото по-добро общество, по-добро място за живеене, по-добро бъдеще за всеки в един по-добър свят, може да има само, ако желанията ни, целите, отношенията и действията ни бъдат реални, обективни и преследвани с позитивизъм!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s