Приказка за Капитализма


По Хорхе Букай

Най-зле платената работа, на която се гледало с най-лошо око в едно село, била службата на портиера в публичния дом… Но какво можел да стори човекът?

Истината е, че той никога не се бил учил да чете и пише, нямал друго занимание, нито занаят. И получил мястото, защото преди него баща му бил портиер на публичния дом, а преди това — бащата на баща му.

Десетки години публичният дом се предавал от бащи на синове и портиерската служба също.

Един ден старият собственик умрял и домът попаднал в ръцете на амбициозен, деен и предприемчив младеж. Той решил да обнови бизнеса. Ремонтирал стаите, а после извикал персонала да му даде нови инструкции.

На портиера казал:

— От днес вие няма да стоите само на вратата, а ще подготвяте и седмичен доклад. В него ще отбелязвате колко двойки идват всеки ден. На една от всеки пет двойки ще задавате въпроса как са били обслужени и какво биха променили в заведението. И веднъж седмично ще ми носите този доклад с отзивите, които вие подберете.

Мъжът се разтреперил. Не му липсвало желание за работа, но…

— Ще се радвам да изпълня заповедта Ви, господине — промърморил той, — но аз… не знам да чета и да пиша.

— О, колко жалко! Както разбирате, не мога да плащам на друг да прави това, а не мога и да чакам да се научите да пишете, затова…

— Но, господине, не можете да ме уволните. Цял живот съм вършил това, като баща си и дядо си… — прекъснал го той.

— Вижте, разбирам Ви, но не мога да направя нищо за вас. Естествено ще ви дам обезщетение, тоест известна сума, за да преживеете, докато си намерите друга работа. Така че — съжалявам. Желая ви късмет.

И просто се обърнал и си тръгнал.

Мъжът усетил, че целият му свят се сгромолясва. Не бил и помислял, че може да изпадне в такова положение. За пръв път в живота си се прибрал вкъщи като безработен. Какво можел да стори?

Спомнил си, че когато в публичния дом се счупело някое легло или се изкривял крак на шкаф, той правел малки ремонти с един чук и с пирони. Помислил си, че временно може да се занимава с това, докато някой му предложи работа.

Започнал да търси нужните инструменти из цялата къща, но открил само някакви ръждясали пирони и едни нащърбени клещи. Трябвало да си купи комплект инструменти и затова решил да похарчи част от парите, които получил.

На ъгъла до дома си научил, че в селото нямало железарски магазин и трябвало да пътува два дни с муле, за да иде до най-близкото село и да си ги купи. „Какво пък?“, помислил си. И тръгнал на път.

На връщане донесъл красива кутия с пълен комплект инструменти. Още не си бил свалил обувките, когато на вратата се почукало — бил съседът.

— Исках да ви питам дали нямате един чук да ми заемете.

— Ами имам, току-що го купих, но ми трябва… Останах без работа и…

— Добре, но аз ще ви го върна утре рано сутринта.

— Може.

На другата сутрин съседът почукал на вратата, както бил обещал.

— Вижте, чукът още ми трябва. Защо не ми го продадете?

— Не мога, трябва ми за работа, пък и железарският магазин е на два дена път с муле.

— Да направим сделка — рекъл съседът. — Ще ви платя за двата дни път на отиване и двата на връщане, плюс цената на чука. Нали сте без работа. Какво ще кажете?

Така наистина щял да има работа за четири дена.

И приел.

Като се върнал, друг съсед го чакал пред вратата на дома му.

— Здрасти, съседе. Вие ли продадохте чук на нашия приятел?

— Да…

— Имам нужда от някои инструменти. Готов съм да ви платя четирите дни път и малка печалба за всеки от тях. Нали знаете, не всеки разполага с четири дена за покупки.

Бившият портиер отворил кутията с инструменти и съседът му си избрал едни клещи, отвертка, чук и длето. Платил му и си отишъл.

… Не всеки разполага с четири дена за покупки, запомнил той.

Щом е така, сигурно мнозина ще имат нужда той да пътува и да им носи инструменти.

При следващото пътуване решил да рискува да похарчи част от парите от обезщетението и да вземе повече инструменти, отколкото е продал. Така щял да си спести от времето за пътуване.

Слухът се разнесъл из махалата и много съседи се отказали да ходят на покупки.

Така станал продавач на инструменти и веднъж седмично пътувал и купувал всичко, от което имали нужда клиентите му. Скоро разбрал, че ако намери място, където да складира инструментите, може да си спести още пътувания и да спечели повече пари. Затова наел едно помещение.

По-късно разширил входа на склада, а след няколко седмици направил витрина и така помещението се превърнало в първия железарски магазин в селото.

Всички били доволни и купували от магазина му. Вече не трябвало и да пътува, защото от съседното село му пращали поръчките — бил добър клиент.

С времето всички купувачи от малките отдалечени селца предпочели да пазаруват от неговия железарски магазин и да си спестяват два дни път.

Един ден му дошло наум, че неговият приятел, стругарят, можел да изработва главите на чуковете. А по-късно… защо не? — и различните видове клещи и длета. После дошъл ред на пироните и болтовете…

За да не стане много дълга приказката, ще ти кажа, че за десет години този човек, благодарение на честността и на труда си, се превърнал в производител на инструменти и милионер. И накрая станал най-големият предприемач в района.

Толкова се замогнал, че един ден по случай началото на учебната година решил да дари на своето село цяло училище. Освен четмо и писмо, там щели да преподават изкуство и най-търсените по онова време занаяти.

Губернаторът и кметът устроили голям празник за откриването на училището и официална вечеря в чест на дарителя.

Накрая кметът му връчил ключа на селото, а губернаторът го прегърнал и му рекъл:

— С голяма благодарност и гордост ви молим да ни окажете честта да положите подписа си на първата страница в официалната книга на новото училище.

— Това е чест за мен — отвърнал мъжът. — Мисля, че с най-голямо удоволствие бих се подписал, но аз не мога да чета и да пиша. Неграмотен съм.

— Вие? — рекъл губернаторът, който не можел да повярва. — Вие не можете да четете и да пишете? И построихте цяла индустриална империя, без да знаете да четете и пишете? Изумен съм. И се питам какво ли бихте направили, ако бяхте грамотен.

— Ще ви отговоря — рекъл спокойно мъжът. — Ако можех да чета и да пиша… щях да съм портиер в публичния дом!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s