НОВИ МУТРИ В СТАР БАРДАК


„Всяко малко гущерче иска да стане голям крокодил,

но не всяко може добре да плува!”

Тодор Колев

„И едните и другите са маскари…”. Алеко, днес е по-актуален от когато и да е било!

Помня еуфорията от (спечелените според някой), последни парламентарни и президентски избори. Вдигнатия юмрук на „президента” Радев се превърна в символ на надеждата и тази победа, която ще ни отведе до по-светлото, по-мирното, по-успешното и всякакво по-бъдеще, но…

Към днешна дата обаче еуфорията е с обратен знак. Както вдигнатия юмрук, мутрогоните (новите мутри), широката харвардска (Канадска ако щете) усмивка, ококорения поглед, и не толкова тънката червена линия барабар с неравноделната партия и дребните копейки са поводи за гняв. Нищо ново!

На българина му трябват една една епидемия, лекарство за нея, чужда война, един футболен мач, едно телевизионно предаване и ще се изпотрепе сам, ще разбие на пух и прах, както колегиалните си, така и семейни, приятелски и всякакъв вид взаимоотношения! Защото той „българина винаги е прав, информиран и образован, повече от сърдечен хирург дори”.

Едно нещо никога не се променя а то е, че шапката на българина никога не спира да подскача. Кога от радост, кога от протестни подбуди, шапката на българина винаги е във въздуха. Проблема обаче е в това, че в по-голямата част от нашите сънародници се наблюдава медицинския феномен, при който главата и седалищната част на човека, са разменили местата си и напълно обяснимо, повечето от нас разсъждават с втората. Което от своя страна кара шапката да подскача в резултат, не на размисъл, а друг един физиологически акт, чрез който се отделя природен газ, за жалост не от този, който може да съхраняваме за битови нужди.

В резултат на гореописаните дадености и характеристики на българската духовност (в това число и описаните в творчеството на Алеко Константинов, основно чрез неговия герой Бай Ганьо), се стига до подобни ситуации, при които и едните и другите в определен момент да станат Маскари!

Както и друг път съм споменавал, „Живота не е сладкарница” и се налага да преглъщаме доста често солени и горчиви хапки, но проблема е в това, че „Ние-никога не сме причина за лошия вкус на манджата”, а винаги е някой друг!

Добре! Тогава питам: кой ги избира нашите управляващи? Питам, защото в последните седмици всички са по дъжда, а навън не вали! И понеже аз знам как съм гласувал, бих искал да знам, след като в момента всички правите дъжда – кой ги избра?

Следващия път мислете повече с тази чат на тялото, която не изпуска газ.

Ако професията беше критерий за избора на президент, Англия щеше да се управлява от Луис Хамилтън – той е много по-доказан пилот от Румен Радев!

Как попаднаха в политиката и управлението „Юмрука и назначените от него: погледа, усмивката, вафлата, копейката и новите мутри? КОЙ ГИ ИЗБРА? От къде дойдоха, с какво и кой им плати полета?    

Не съм Аз!!!

Вероятно с летящата чиния от Бузлуджа…

И накрая за пореден път ще цитирам Ранди Пауш:

„Човек не може да предвиди какви карти ще му се паднат в житейския покер, но сам трябва да реши, как да ги изиграе!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s